Християнската повеля е да обичаш Бог и ближния си както себе си, въпреки че Майка Тереза е формулирала шест стъпки за постигане на вътрешен мир у самите нас и у ближните ни, които могат да бъдат извървени от всеки. Избраният от Майка Тереза път към Бог е християнският и нейната пътеводна светлина е Исус Христос. Оброкът към Христос е центърът на това, което тя и останалите мисионери от Ордена на милосърдието правят. Заедно с обета за бедност, смирение и безрезервно служене на най-бедните, както жените, така и мъжете от Ордена приемат обет за целомъдрие, чрез който първите се посвещават на Христос, а вторите разтварят сърцата си, „изпълвайки ги с още по-голяма любов към Бог и човеците”. Майка Тереза (както и всяка сестра) гледа на себе си като на Христова невяста. Встъпили веднъж в подобни отношения с Бог, сестрите са призвани да им останат верни до края на живота си и да обичат Исус с цялото си сърце.

Майка Тереза сравнява тази любов с любовта на съпругата към своя съпруг: „Всички ние сме жени, дарени с възможността да оползотворим своята любов. Не се срамувайте да се вълнувате от любовта си към Исус.” Това й дава правото да отговори на възраженията на различни хора, че самата тя трябва да е омъжена и тогава да придобие мъдрост за любовта в брачните отношения: „Ами, аз съм омъжена и понякога ми е трудно да Му се усмихвам, защото Той има много високи изисквания.” Посвещението, обричането на Бог чрез обета за целомъдрие ръководи живота на всяка вярваща сестра. Полагайки обета, тя се отказва завинаги от брака в материалния живот и личността й се насочва изцяло към Бог. Това обричане е по-силно от земния брак, защото любовта към ближния може да се осъществи единствено чрез любовта към Бог. „Аз наистина не мога да обичам друго човешко същество с любовта на жената към мъжа – казва Майка Тереза. – Вече нямам право на привързаност към никого другиго, освен към Бога.”

Две сестри от Ордена на милосърдието взеха участие в създаването на тази книга, споделяйки историята за началото на своето призвание и своя обет. Ето разказа на първата от тях: „Често четях за Майка Тереза и делата й, имах силна вяра и уповавах на библейските думи: „Каквото правите за нищите свои братя, за Мен го правите.” Като дете си мислех, че това ще бъде животът ми, а щом пораснах, разбрах, че по този път трябва да поема, за да върша все повече неща за Исус. Посланието бе директно и ясно. Знаех, че в Ордена мога да правя всичко за Христос, посвещавайки всеки миг от живота си на другите.” Втората сестра каза: „Каквото и да върша, правя го за Исус. В противен случай то е без стойност и безполезно. Но когато знам, че е за Него, мога да го върша с повече любов и състрадание към хората. Мисълта за Него с всеки изминал ден изпълва живота ми с повече смисъл.”

В правилата на Ордена на милосърдието обричането на Христос е наречено „връзка на любов, хиляди пъти по-силна от тази на плътта и кръвта”. В такова единство и чрез такава връзка Майка Тереза и останалите се молят, обичат, работят и споделят живота си в мисията. И поради тази връзка на дълбока любов изминават пътя си в бедност и служение за облекчаване на страданията. На този свят Христос не само обичаше. Той изрази любовта си чрез страданията на Кръста. Призванието на Майка Тереза е да облекчава тези страдания, изписани в очите на бедните и нещастните.

Над всяко разпятие в пръснатите по целия свят параклиси на Ордена на милосърдието са изписани думите „Жаден съм”, изречени от Христос, преди да издъхне. Тези думи трябва да помнят братята и сестрите във всичко, което вършат. „Целта ни е да утоляваме безмерната жажда за духовна любов на разпнатия Исус. Служим Му чрез бедните, грижим се за Него, храним Го, обличаме Го, навестяваме Го” (из правилата). Майка Тереза дава подробна информация на бедността. Ето така тя описва нищите братя: „Не само гладните за храна, но и тъгуващите за Словото Божие; не само жадните за вода, но и закопнелите за познание, покой, истина, справедливост и любов; не само голите и босите, но и отхвърлените и лишените от човешко достойнство; нежеланите, неродените деца, расово дискриминираните, бездомните и изоставените – не само без подслон от тухли, но и без разбиращо сърце; болните, умиращите, пленниците – не само телом, но и с ума и душата си; всички, загубили надежда и упование в живота, алкохолиците и наркоманите, както и забравилите Бога (някога и за тях Той е съществувал), обезверените в силата на Духа”.

За да служиш на бедните, да им даваш, най-важно е да пренебрегнеш своето его. Майка Тереза обяснява бедността в своя живот като необходимо условие за делото си: „Как можеш истински да разбереш бедните, докато ти самият не заживееш като тях? – пита тя. – Ако се оплакват от храната, казваме им, че ние ядем същата. Колкото повече имаме, толкова по-малко сме в състояние да даваме. Бедността е прекрасен дар, защото ни осигурява свобода – по-малко стават препятствията по пътя ни към Бога.” Затова мисионерите от Ордена отказват предложеното им гостоприемство. „На бедните в техните коптори и колиби, рядко някой им предлага нещо, и от уважение и съпричастност към тях, ние също отказваме.” Бедността е необходима, за да обичаш и служиш така, че „да правиш малки неща с голяма любов”. „Просто е, но не е лесно” – казва Майка Тереза, а после продължава с разказа за страданията, които най-често съпровождат това. Има пет вида страдания – физически, умствени, емоционални, финансови и духовни – и всяко поотделно или всички вкупом в определен момент излизат на преден план, независимо дали ти си страдащият, предопределен да получи любов или призваният да я даде на страдащия. Всяко страдание е жертва.

Майка Тереза често казва: „Обичай така, че да те заболи и ако боли, значи скоро ще ти стане по-добре.” Тя вярва, че разбирането и приемането на болката ще помогнат на всеки да прозре голямата й стойност. Тази идея е свързана с изкуплението на страдащия Христос: „Исус искаше да ни помогне, споделяйки нашия живот, самотата, агонията и смъртта ни. Той можеше да ни спаси единствено, ставайки едно с нас. Дадено ни е да направим същото: цялото опустошение на бедните, не само материалната мизерия, но и духовната им нищета трябва да бъдат изкупени. Трябва да ги споделим, ставайки едно с тях. Можем да ги изкупим само, като въведем Бог в техния живот и им Го покажем.”

Подобно споделяне на страданието и бедността чрез актове на любов и милосърдие е в основата на мисионерската дейност на Ордена на милосърдието. „Без нашите страдания делото ни ще бъде просто социална помощ”. Страданието трябва да се приеме, но не стоически или като саможертва, а с духовна радост и бодрост, които внасят светлина в работата на сестрите и братята.

„Каква полза има да се роптае? – казва Майка Тереза. – Ако приемеш страданието и го предложиш на Бог, това ще ти донесе радост. Страданието е Дар Божий. Онези, които го приемат с охота, онези, чиято любов е дълбока, както и отдалите себе си, познават неговата ценност”.

Майка Тереза ни подканя да опознаем бедността и страданието и да преживеем щастието и радостта от даването и получаването, не само четейки тази книга, но и като заживеем с това и споделим делата на Ордена на милосърдието. Само чрез своя личен опит за връзка с бедните можем да усетим истинността на нейните думи, както и на тези на останалите, утъпкали пътя – подобна връзка може да бъде осъществена посредством всяка от шестте стъпки. Близост, надежда, вяра, мир се наричат плодовете на тази връзка. Плодове, които Майка Тереза не веднъж е вкусвала – няма какво повече да се добави към думите й в тази книга. Чрез тях и личния й пример можем да постигнем нещо необикновено, вършейки с любов обикновени неща – „поне един ден от живота си”.

Лусинда Варди

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *