Аса Алонсо Алън се родил през бурното великденско утро на 27 март 1911 г. Неговите родители Аса и Леона решили да го кръстят на името на баща му и бащиния му чичо, който бил презвитериански служител. Името му било единствената връзка с Бог, дадена му от неговите родители, и те със сигурност не са и предполагали, че той щял да стане проповедник. Но Аса щял да излезе от техния почти неизвестен град Салфър Спрингс, Арканзас, за да стане един от най- сензационните съживители на нашето време.
А. А. Алън е бил най-противоречивият евангелизатор в движението „Глас на изцеление”. Той бил укоряван жестоко заради своето драматично и сензационно поведение на платформата и бил напълно отричан заради личните си навици. Медиите го осмивали напълно, а деноминационните лидери го заклеймявали и нареждали на други да се разграничат от него. Въпреки всичко това някои го считат за един от най-важните съживители, появили се през съживлението „Глас на изцеление”. Важно е също така да се отбележи, че онези, които го критикували, били доста по-слабо продуктивни в своето служение от самия Алън.
Алън бил роден в дом, изпълнен с неприятности, където думата „бъркотия” описвала чудесно повечето неща. Когато се родил, той имал двама братя и четири сестри. Като малко момче неговите сестри били единствените, които му носели радост. Те го обичали, играели заедно и се отнасяли с него като с малък принц. Но родителите им били пияници и отглеждали децата си в пълна бедност. Дори първият чифт обувки, които Алън получил, му били подарени от напълно непознат човек.
Освен това родителите на Алън приготвяли домашно уиски зад своята колиба. Неговата майка пиела много, докато била бременна с него, а когато си толкова беден, още едно бебе не може ни най-малко да те зарадва.
Едно от любимите забавления на неговите родители било да дават на Алън и неговите сестри от тяхното домашно уиски, докато се напият. После сядали и се смеели на пияните си деца, докато те най-сетне се строполявали и дори изпадали в безсъзнание. Неговата майка редовно пълнела шишенцето му с алкохол, за да спре да плаче и всяка нощ той си лягал с детско шишенце пълно с домашно уиски.
У тях всички пушели много. Тютюнът си го отглеждали сами, така че бил много силен. Алън се научил да пуши преди да започне да ходи на училище. Той винаги си дръпвал няколко пъти от цигарите на майка си, когато и ги палел.
Неговият баща бил надарен музикант и въпреки че не бил християнин, местната църква го поканила да води техния хор и да свири с тях. Той обикновено вършел това пиян. Малкият Алън прихванал нещо от неговия талант и понякога заставал на някой ъгъл и пеел пред насъбралите се хора. Трябва да е било интересна гледка да видиш и чуеш как неговият детски глас пеел химни, които бил научил от пияния си баща. Малкият Алън пеел църковните химни отново и отново, понеже хората му подхвърляли дребни монети. Той навлязъл в „шоу бизнеса” още като малък и изглеждало сякаш бил роден за това.
ЕДНО БУРЕ БИРА И НЕПРИЯТНОСТИ
Родителите на Алън постоянно се биели, мятали вещи един по друг и се заплашвали с оръжия. Накрая, когато бил на четири години, неговата майка напуснала баща му. Тя взела децата със себе си в Картхедж, Мисури.
Скоро след като напуснала, неговата майка се омъжила повторно, но отново всичко се объркало. В пиянски сцени майката и вторият му баща се биели до такава крайност, че малките деца изскачали от дома ужасени. Когато Алън бил на шест години, той трябвало да търкаля за своя нов баща метални бурета с бира от кръчмата до дома им.
Алън си спомнял:
„Всеки от нас израсна с вкуса на алкохола. Имах само двама братя. Единият от тях умря, когато бях още малко момче. Почти не си го спомням. Но най-големият ми брат умря като пияница. Баща ми също умря като пияница. Майка ми спря да пие, преди да порасна, но аз и моите четири сестри вече вървяхме по пътя към ада.”
Освен че имала проблем с пиенето, неговата майка правела и сцени на ревност. Тя се била омъжила за по-млад мъж и когато вторият баща на Алън отивал на работа, тя го наблюдавала с бинокъл, за да види дали не спира да говори с други жени. Те живеели много близо до неговата работа, така че тя можела да види всичко, което правел, и го карала да й дава отчет в края на седмицата. Ако заплатата му й се струвала по-малка от обикновено, тя го обвинявала, че е похарчил останалото за друга жена. Скоро вторият му баща събрал всичко, което можал, и напуснал. Така направил и младият Алън.
На единадесет години Алън избягал от къщи, решен да се върне в Арканзас и да намери баща си. Но той не бил сигурен за пътя, а и щом тръгнал, времето се развалило, така че той се върнал при своята майка. Планирайки внимателно следващото си бягство, Алън решил, че този път нямало да се провали.
Когато бил на четиринадесет, той изглеждал доста по-голям, така че решил отново да избяга. Този път щял да направи всичко възможно, за да успее, затова пътувал на стоп с автомобили и празни товарни влакове и така пресякъл голяма част от Юга. Докато пътувал с още няколко скитащи момчета, той берял памук, работел в цехове за обработка на памук, копаел канали и накрая попаднал в затвора за кражба на зърно.
„РАЗКАРАЙ ГО ИЛИ ГО УБИЙ”
Където и да отидел, Алън ставал сърцето на компанията. Той притежавал красив тенор и имал добро усещане за ритъм. Винаги пеел, танцувал, пиел и пушел. Въпреки че отстрани изглеждал кипящ от енергия, по-късно Алън признал, че се е чувствал нещастен. Много пъти той си тръгвал от napmumama и отивал в някоя гора, където плачел горчиво.
Когато навършил двадесет и една години,Алън бил развалина. Когато запалел цигара, трябвало да държи китката си с другата ръка, понеже тя се тресяла много силно. Говорело се, че дори не можел да държи чаша кафе в ръката си, без да го излее. Чувствал парене в гърдите си, имал дълбока суха кашлица, а паметта му изневерявала. Накратко, едва навлязъл в живота, Аса Алонсо Алън вече умирал.
И като нямал към кого другиго да се обърне, той се върнал при майка си. Като си мислел, че животът във фермата и редовното хранене ще му се отразят добре, той се надявал да възстанови загубеното си здраве.
Но още щом се прибрал у дома, той отново се върнал към стария си начин на живот. В окаяните селски условия Алън и неговата майка сглобили саморъчно направен казан, за да си приготвят домашно уиски. Като добавка към това всяка събота превръщали дома си в зала за танци и така скоро привлекли големи шумни тълпи, жадни за забавления.
Малко по-надолу по улицата друг човек, на име брат Хънтър, също отварял своя дом, но с по-различни намерения. Въпреки че не бил образован, той бил новороден и изпълнен със Святия Дух. Така че решил да събере църква и да стане неин пастир. Но той бил обезпокоен от залата за танци на същата улица.
Брат Хънтър се опитвал да спечели младите хора, но умът на повечето от тях бил твърде завладян от „залата за танци и домашното уиски” на Алън, за да се интересуват от църква. Затова проповедникът решил, че ако градът щял някога да види съживление, първо залата за танци трябвало да затвори врати. Група хора се събрали и започнали да се молят. Те извикали:
«Боже, затвори залата за танци на Алън! Спаси го, ако можеш. Но ако не иска да се предаде, нека да се маха от квартала или да умре. Но затвори по един или друг начин тази зала за танци!”
Е, слава на Бог, Господ частично послушал тази молитва.
ДАМАТА В БЯЛА РОКЛЯ
През юни 1934 г. нещата започнали да се променят, когато един от лошите приятели на Алън го помолил да му помогне за една работа. Докато пътували, те минали покрай една провинциална методистка църква. Лампите светели, а вътре хората празнували, пеели силно, пляскали с ръце и танцували.
Алън бил удивен – тези хора се наслаждавали! Той си мислел, че църквата трябвало да бъде сериозна и тъжна, затова помолил своя приятел да спре.
Щом влязъл, за да разгледа, той бил изненадан още повече. Проповядвала жена, облечена в бяло, и докато говорела, Алън си мислел, че тя прилича на ангел. Той не искал тази жена да го забележи, понеже изглеждала толкова чиста. Затова всеки път, когато се доближавала до него, той се скривал зад кюнеца на печката. За първи път в живота си той почувствал обвинение. Но преди да направят призив за покаяние, той и неговият приятел се измъкнали навън.
През цялата нощ и на другия ден Алън се борел с Бог в сърцето си. Той копнеел за радостта и мира, изписани по лицата на онези хора в малката провинциална църква. Като не можел да се бори с това повече, той решил да посети събранието същата вечер.
Когато службата започнала, Алън изслушал внимателно всяка песен и свидетелство. Проповедта била за кръвта на Исус и за това как тя премахвала всеки грях, и веднага след като бил даден призив за спасение, той издигнал високо ръка!
Дамата-евангелизатор знаела за него и си мислела, че е дошъл, за да създава неприятности, затова помолила онези, които са сериозни, да станат. Без да се замисли дори за миг, той се изправил.
Тя се изплашила, понеже чувствала, че той е там, за да направи някаква сцена, но решила да продължи. Тя помолила онези, които се изправили, да излязат напред само ако наистина са сериозни за това и Алън бил първият, който излязъл по пътеката между редовете. Всъшност, той бил единственият, който стоял отпред. Все още смятайки, че той е излязъл, за да създаде неприятности, дамата го попитала: „Наистина ли искате да бъдете спасен?”
«Със сигурност излязох отпред точно за това” — отвърнал Алън.
За нейна най-голяма изненада той паднал на колене и помолил Исус да стане Господ на неговия живот. От този момент нататък А. А. Алън бил друг човек. Край на танците. Край на домашното уиски. Старите му приятели му се смеели, но това не го накарало да се върне обратно в някогашния си живот. Той бил ново създание.
„ТЕ СА ОТ ДЯВОЛА!”
В един стар сандък в килера Алън открил Библия, която една от сестрите му била спечелила на някакъв конкурс. Тя никога не била отваряна. Той взел малката Библия и я прочел от кора до кора. Носел я на полето, за да я чете, отварял я и преди всяко ядене. Според самият Алън изглежда просто не можел да се насити да чете Библията.
В това време в малката петдесятна църква на брат Хънтър малко по-надолу по улицата хората радостно празнували! „Това момче, Алън” било новородено! Те получили отговора на молитвите си, а и много от младите хора, които някога посещавали залата за танци на Алън, сега се отбивали в църквата, любопитни какви били тези песни и хваление. Най-голямата изненада дошла, когато самият Алън се появил на една от службите им. След като си тръгнал, събранието се молило Бог да го изпълни с Духа си и да го използва, за да печели души.
На другата сутрин, след като посетил петдесятното събрание, той се срещнал с един методистки пастор, който го предупредил да стои далеч от петдесятните, като му казал, че те били от дявола, понеже говорели на езици.
„След тези думи просто нямах търпение да се върна отново – разказвал Алън, – бях толкова любопитен да ги чуя как говорят на езици.
На една от следващите служби дарбите на говорене и тълкуване на езици се проявили и когато Алън стоял и слушал, той бил убеден, че това било от Бог. Тогава той наистина започнал да копнее за онова, което тези хора имали.
На другият ден Алън се срещнал отново с методисткия пастор. Той споделил с него преживяното и му показал стих, доказващ, че говоренето на езици не било само за онези дни. Пасторът му заявил: „Не можеш да го имаш! Днес никой не може да има това преживяване!”
„Е, аз ще го имам – отвърнал Алън. – точно от това се нуждаете и вие, пасторе.”
Пасторът си тръгнал разярен, а Алън прекъснал близките си контакти с методистката църква.
Скоро след това една от сестрите на Алън била новородена. И не след дълго Алън най-сетне приел кръщението от Святия Дух и говорил на езици на едно петдесятно лагерно събрание в Оклахома, което тои посетил заедно със сестра си.
През онези дни той се чувствал като на небето. Вечерта, когато бил изпълнен с Духа, той бил облечен с чисто бяла риза и чисто бели панталони и нямал никакви резервни дрехи! Алън паднал на земята, която била покрита със стърготини, но не се притеснявал. Всичко, което Алън искал, било Бог. Скоро той почувствал как нещо като електрически ток навлязло бавно през пръстите му, докато заляло цялото му тяло. И тогава чудото се случило. Всичко, което Алън усещал, било присъствието на Бог. Той се изправил и извикал на непознати езици! Бялата му риза била съсипана, но Алън получил копнежа на своето сърце!
КОЛОРАДО + ЛЕКСИ = ЛЮБОВ
Голяма суша сполетяла Мисури през 1934 г. и никъде не можело да се намери работа. Тогава един ден Алън получил писмо от един приятел, който го поканил да работи в един чифлик в Колорадо.
И така, през септември 1934 г. Алън се намерил сред полетата на Колорадо уморен и жаден и чувстващ липсата на петдесятното общение. Въпреки че си бил намерил нова работа, той се притеснявал дали ще намери там християни, които да споделят неговата вяра. Докато вървял, вятърът довял отнякъде пред него един лист хартия. Той се навел и го вдигнал. Щом го погледнал, се усмихнал широко. Това било страница от изданието Фоурскуеър (Движение, основано от Ейми Семпъл Макферсън върху „Четири истини” — бел. пр.) Bridal Call. Тогава той разбрал, че някъде из тези полета някой вярвал в силата на Бог такава, каквато я познавал той.
Веднага щом пристигнал в чифлика, той попитал дали някой посещава църквата Фоурскуеър. Неговите приятели му казали, че имало едно момиче малко по-нататък, което вероятно ходело там. Те казали: „Тя дори смята, че е призована да проповядва.”
Малко след това Алън се представил на Лекси Скривън, която била призована да проповядва и току-що се била върнала от евангелизационно пътуване с няколко нейни приятели. Двамата бързо станали приятели, изучавали Библията заедно, изследвали Писанията и търсели отговори на някои въпроси. Лекси често била предизвиквана и освежавана, докато слушала Алън, който поставял на изпитание религиозните традиции, на които тя държала. Той не бил отгледан с традиции, затова чувствал, че вижда нещата по-ясно от нея. Не след дълго тя започнала да възприема Писанията като него и двамата ходели заедно на църква. Те изглеждали неразделни, но това не било нищо повече от близко приятелство.
Скоро Алън се върнал в Мисури, за да помогне на майка си да премести вещите си в своя нов дом в Айдахо. Лекси заминала, за да се запише в Централния библейски институт в Спрингфилд, Мисури, но всеки ден получавала писма от Алън. И двамата започнали да осъзнават, че са на път да се влюбят един в друг. Така че той й писал, направил й предложение и на 19 септември 1936 г. двамата се оженили в Колорадо. По-късно техният брак щял да бъде благословен с три момчета и едно момиче.
ОПОСУМ ЗА ДЕНЯ НА БЛАГОДАРНОСТТА
Семейство Алън започнали съвместния си живот с хиляда долара, няколко сватбени подаръка и един стар форд, модел А. Те нямали работа, нито имали обещание за такава, но знаели, че са призовани от Бог да проповядват.
Успели да спестят малко пари, за да се запишат в Централния библейски институт през септември същата година и като напуснали Колорадо, се отправили към Мисури, като планирали да се отбият и да видят неговата майка. Но я намерили болна, без никакви приходи и без някой, който да се грижи за нея. Затова двамата незабавно й купили храна и всичко необходимо, погрижили се за дома й, и платили сметките й. Скоро открили, че спестяванията им се били стопили, а с тях и всяка надежда да постъпят в Библейски колеж.
Когато здравето на майка му се пооправило, двамата продължили по пътя си, като започнали да се оглеждат за работа и място, където да живеят. Докато търсели наоколо, някой предложил да проведат църковно събрание в някакъв частен дом. така Бог за първи път предоставил на Алън възможност да проповядва и още в края на събранието те вече били планирали първото съживително събрание на А. А. Алън.
Но имало един проблем — нямали пари и нямало откъде да дойдат, затова двамата се заловили да цепят дърва и да ги продават през деня. Със спечелените пари закупили бензин за пътуването си. В продължение на две седмици те цепели и пренасяли дърва, като спирали само за да си запишат някои мисли, които Бог им давал за вечерните проповеди.
Героите на Алън били Дуайт A. Myдu и Чарлс Фини. Първата му проповед била основана на проповедите на тези мъже.
Когато за първи път празнували Деня на благодарността заедно, вместо пуйка те вечеряли опосум, който на драго сърце приели от събранието. Лекси го напълнила и го приготвила като пуйка. След като изминали две седмици, хората от събранието решили да съберат дарение, за да изненадат проповедника. Били събрани тридесет и пет цента.
БОБ И ДЪБРАВИ
В края на последното събрание те били поканени да проведат още едно, но то било свързано с проблем – мястото било твърде отдалечено, за да отидат и да се върнат за един ден, затова трябвало да се намери място за преспиване. Единственото свободно място била една двустайна барака, използвана за хамбар, но добрият старец, който я притежавал, се съгласил да изнесе зърното и да ги остави да пренощуват. На пода имало големи дупки, прозорците били счупени, а задната врата липсвала. Въпреки всичко, те направили каквото могли, като закачили едно одеяло на мястото на вратата, закрили прозорците с плат, а за легло използвали седалките от колата. Лекси използвала стари щайги, покрити с кърпи, за столове и маса и в продължение на седмици те живеели на боб и царевичен хляб, като разчитали изцяло на Господ да снабди нуждите им. В своя дневник те записвали специални дарения от рода на „пет цента”.
По време на тези събрания Алън осъзнал силата на молитвата. След едно молитвено събрание всички, които посетили следващата съживителна служба, били новородени, а за целия период от две седмици се спасили тридесет души, много от които били изминали по шест мили само за да дойдат на събранието. След като направили служба с водно кръщение, те отново поели на път. Ако можело да се намери някаква работа по онова време, Алън щял да работи отделно от служението, но такава нямало, така че той се занимавал с четене на Библията и молитва. В останалото време посещавал разни хора и се молел за техните нужди.
„ЧУХ ГЛАСА МУ КАТО ВИХРУШКА”
В края на 30-те, само няколко седмици след като се родил първият им син, Алън приел да пастирува над църквата Тауър Мемориал към Асамблеите на Бога в град Холи, Колорадо. Докато бил там, Алън бил ръкоположен от Асамблеите на Бога.
Решен да открие тайната на Божията сила, Алън решил да пости, да се моли и да търси Господ. Постът бил нещо ново за него и той изпитвал немалки трудности. Щом отивал да търси Господ, усещал миризмата на храната, която съпругата му приготвяла за себе си и за техния син. Колкото и да се опитвал да удържи посвещението си, духът имал желание, но плътта била слаба. Накрая той се предавал, излизал от килера и сядал на масата.
Така един ден точно когато сложил първата хапка в устата си, той внезапно бил обвинен. Оставяйки вилицата, Алън заявил пред жена си, че нямало да излезе от молитвената си стая, докато не чуе гласа на Господ, и дори и казал да го заключи отвън. Тя се засмяла и му казала, че след час щял да хлопа, за да му отвори.
Но часовете минавали, а той не пожелавал да излезе. Борейки се с плътта си, той извоювал победата в своята молитвена стая и ето как описва преживяването си с Господ:
“Започнах да осъзнавам, че светлината, която изпълваше килера, бе Божията слава!… Присъствието на Бог беше толкова реално и силно, че си помислих, че ще умра точно там, на колене… Тогава чух гласа Му като вихрушка. Това беше Бог! Той ми говореше! Това беше славният отговор, който търсих толкова усърдно и който чаках, откакто се новородих на двадесет и три… Думите идваха по-бързо, отколкото човек можеше да ги изговори, по-бързо, отколкото можех да ги следвам с ума си. Бог ми говореше… Бог ми даваше списък от неща, които стояха между мен и Неговата сила. След като всяко ново изискване се прибавяше към списъка в ума ми, следваше кратко обяснение или няколко думи, изясняващи това изискване и неговата важност… Докато Бог ми говореше, аз ги записах.”
ЦЕНАТА ЗА ЧУДЕСАТА
„Когато беше записано и последното изискване, Бог ми проговори още веднъж и ми каза: Това е отговорът. Когато поставиш на олтара на посвещението и покорството и последното нещо от твоя списък, ти не само ще изцеляваш болните, но и в Моето име ще изгонваш дяволи, ще видиш мощни чудеса, докато в Моето име проповядващ Словото, защото, ето, давам ти сила над цялата сила на врага.
Бог ми откри в същото време, че нещата, които спират моето служение… са същите, които спират още хиляди други.
Най-сетне знаех цената, която трябваше да платя, за да имам силата на Бог в живота и служението си. Етикетът с цената на чудотворната божия сила!”
Ето списъкът с тринадесетте неща, които Господ казал на А. А. Алън. Той щял да види чудотворната сила на Бог, ако осъзнаел и вършел следните неща:
1. Той трябвало да осъзнае, че нямало да може да извърши качествено по-велики чудеса от Исус.
2. Той можел да ходи, както ходел Исус.
3. Трябвало да бъде неопетнен, както Бог.
4. Трябвало да се сравнява единствено с Исус.
5. Трябвало да се отрече от плътските си желания с пост.
6. След като се отречел от себе си, той трябвало да следва Исус седем дни в седмицата.
7. Без Бог той не можел да направи нищо!
8. Трябвало да се справи с греха в тялото си.
9. Не трябвало да продължава в плитки безцелни спорове.
10. Трябвало завинаги да предаде тялото си изцяло на Бог.
11. Трябвало да вярва всички Божии обещания
Останалите две точки били „лични грехове”, които Бог назовал поименно. Алън чувствал, че не може да ги сподели с никого.
НЕБЕСНОТО ПОСЕЩЕНИЕ – ПЪРВОТО ЧУДО
Накрая Алън започнал да удря по вратата на килера, за да му отключи жена му. Щом погледнала лицето му, тя казала: „Получил си отговора!”
„Да… Бог ме посети от небето и ето го отговора.”
Там, на парче картон били написани тринадесетте изисквания от Господ. Двамата седнали на масата в кухнята. И двамата плакали, докато той й разказал историята и й прочел списъка.
Скоро след това посещение от Бог, Алън си подал оставката като пастир на църквата, понеже чувствал призвание за евангелизаторското поприще. И така, по покана той се отправил към Мисури. Там семейството преживяло първата си чудотворна служба.
Един стар миньор, който бил напълно сляп вследствие експлозия в мина преди години, започнал да посещава службите. Вечер след вечер той седял и слушал Божието Слово и накрая откликнал на призива от амвона и излязъл напред за изцеление.
Алън и съпругата му били учудени от вярата му и по-късно признали, че едва ли тяхната вяра е била достатъчна, за да можел този човек да получи изцелението си! Те се молили за всички, които излезли напред, като оставили слепия човек последен. Хората, които страдали от главоболие, простуда и глухота, били изцелени и си тръгнали радостни, но слепецът останал.
Изведнъж Алън призовал всички, които имали вяра за изцелението на този сляп човек, да излязат и да се молят с тях. Тогава той казал: „Има неверие на това място. Мога да го усетя!” При тези думи един човек се изправил и излязъл шумно навън. Бог отговорил на молитвата им. Когато свършили, слепият човек можел да назове цвета на вратовръзката на Алън и да посочва предмети в залата!
ЖЕНАТА – ЕДНА ПЪСТРА ДРЕХА
В продължение на четири и половина години Алън пътувал като съживител, обвързан с Асамблеите на Бога. Въпреки че заемал престижна позиция, заплатата му била много ниска и през първата половина на 40-те животът му останал труден, особено като се вземе предвид фактът, че имали вече четири деца.
Лекси си стояла у дома, за да се грижи за бебетата. Алън понякога отсъствал в продължение на три месеца. Лекси трябвало да прогони безпокойството, причинено от това, че не виждала редовно съпруга си, докато се опитвала да се справи със собствения си призив.
Въпреки че копнеела за стабилността на един нормален семеен живот, тя научила важен урок за служението. Тя била призована да служи, но служението й включвало и това да бъде добра майка. Тя осъзнала, че за всяко нещо си има време. Задълженията й на майка и грижите за един стабилен дом не трябвало да бъдат пренебрегвани заради другата част на нейното служение, защото времето щяло да дойде и тогава тя щяла да се чувства удовлетворена, знаейки, че е изпълнила всяка част от своето призвание.
Години по-късно, когато децата пораснали, Алън продължавал да евангелизира сам. Лекси се поогледала и открила място в града, където нямало църква на Пълното Евангелие. Затова тя основала църква и станала неин пастир! Когато Алън вече можел да си позволи финансово да пътува из страната със семейството си, тя си подала оставката и предала църквата на друг пастир!
НЕБЕТО СЛИЗА НА ЗЕМЯТА – ТЕКСАС
Тогава през 1947 Алън се обадил на Лекси и й казал да се приготви да се преместят в Корпус Кристи, Teкcac. Той бил поканен да стане пастир на една от най-големите църкви към Асамблеите на Бог в тази област и бил много развълнуван, мислейки за сигурността, която това щяло да осигури на семейството му. Той казал на Лекси, че вероятно ще останат там, докато Исус се върне.
Семейството на Алън харесало Корпус Кристи и църквата там, но в този град от над сто хиляди души, имало само шепа църкви на Пълното Евангелие.
Когато Алън пристигнал, църквата събирала средства за построяването на нова сграда. В подобна ситуация някои служители трудно биха се справили, но духовният апетит на Алън тепърва се пробуждал. Той се предал на тази нова работа, мечтаейки за църква, която да действа в дарбите на Духа, да евангелизира и да напредва прогресивно в небесните неща. Изглеждало, че тази църква бил отговорът. Църковните членове го слушали в продължение на две седмици, преди да го поканят да стане техен пастир. Той проповядвал здраво, без да задържа нищо от онова, което вярвал, и те все още го искали!
Той посвещавал на всяка област от служението цялото си внимание, като всеки работник бил избиран и специално обучаван. Църквата нараствала и мястото скоро се оказало недостатъчно.
СМЪРТОНОСНИЯТ УДАР
Църквата вече наброявала неколкостотин души, но Алън смятал да достигне града чрез радиото. Затова той започнал да крои планове за ефективно радиослужение и дори посетил радиосеминар в Спингфилд, Мисури.
Завърнал се вкъщи развълнуван и пълен с енергия, затова събрал извънредно събрание на борда и внимателно изложил своите планове за достигане на града чрез радиото, уверен, че членовете на борда ще прихванат видението му.
Но един от мъжете му съобщил, че бордът не одобрява онова, което правел, и че той ги изморявал! Мъжът продължил, като казал, че Алън им е помогнал да изградят една от най-хубавите църкви в Тексас, но им трябвало време да се възстановят от това и че не можели да продължават с това темпо.
След него се изказал друг, който обърнал внимание на невероятната цена и бреме, които църквата трябвало да понесе. Всеобщо било мнението, че за момента било постигнато достатъчно и за известно време нямало нужда да се предприема нещо повече от това.
Алън бил напълно съсипан и бързо разпуснал събранието.
Нека отбележа нещо: Това, което движело Алън напред, бил неговият призив. Неговото призвание не било да служи като пастир, а да евангелизира нациите. Алън бил изграден духовно за този тип натоварване, това дошло с неговия призив. Обикновените християни не са автоматично екипирани по този начин и в това няма нищо нередно. То просто е факт. Бог ни е дал дарбите от петкратното служение, за да ускори духовните процеси и да можем да вървим в крак с времето на небето. Ние имаме нужда от обикновените християни и определено се нуждаем от пастири. Но всеки трябва да стои в кабинета, в който е бил призован, и да действа в небесното помазание.
Тъжно е, че Алън наивно се опитал да преиначи своето призвание и да го ограничи до това на пастир. Можете ли да си представите какво е усещането, когато се опитваш да ограничиш призива си на евангелизатор-съживител? Когато бордът спрял устрема на Алън, те, без да разберат, убили голяма част от неговата същност, като обуздали живота му и изтрили голяма част от съдбата му.’
Алън се опитал да направи компромис с небесното си призвание заради земна сигурност, което е разбираемо, понеже искал да бъде баща на децата си. Но скоро разбрал, че цената е твърде висока. Въпреки че изглеждало по-трудно, щяло да е по-добре да потърси Бог и да открие друг начин да свърши работата.
ТЪМНИНА, ИЗМЪЧВАНЕ, АД! ПРОБИВЪТ
Когато Алън се върнал вкъщи, той не казал нищо на жена си, опитвайки да се преструва, че нищо не се било случило. Двамата дори обсъждали възможна почивка.
Но през нощта тя се събудила и чула как Алън плаче в съседната стая. Тя мислела, че той ходатайства за някого, докато той не влязъл в спалнята, като все още ридаел дълбоко.
Разтревожена, тя го попитала за причината. Тогава той й казал какво се било случило на събранието на борда и тя видяла, че той не бил просто разочарован, той бил съсипан. В него нямало огорчение, нито гняв, нито упрек – имало просто едно разбито сърце.
Алън си подал оставката и чувствал, че никога вече нямало да може да проповядва. Но църквата наистина го обичала и му предложили няколко месеца платен отпуск. Те дори настояли да бъдат събрани допълнителни дарения, които да му се предоставят, за да може да посрещне евентуални допълнителни разходи по пътуването.
Било очевидно, че Алън преживявал емоционален срив. Църквата си мислела, че се е преуморил, но неговата съпруга, която познавала силата и жара му, знаела, че това не било възможно. Тя знаела, че причина за срива било разбитото му сърце. Част от неговата същност била пленена и той мислел, че я е загубил завинаги.
Лекси го завела на продължителна почивка, но той се измъчвал толкова силно, че могъл да си почине само частично по време на пътуването, а когато състоянието му се влошило още повече, и за двамата станало невъзможно да си почиват. След като прекарали само една седмица в планината, без да могат да си починат, той поискал да се върне вкъщи, като си мислел, че никога няма да може да се оправи.
„ИЗЛЕЗ ОТ НЕГО!”
Лекси започнала отчаяно да търси Господ. Тогава й просветнало! Те се били провалили… но Бог все още не бил свършил с тях! Призивът и целта на Бог за А. А. Алън си оставали същите, както и преди.’ Когато най-сетне осъзнала, че сатана се бил възползвал от дълбоката му тъга, тя започнала да се моли срещу атаката.
Скоро Алън също осъзнал, че бил измъчван от демон, който използвал неговата емоционална рана. Той разбрал, че бил измъчван от демон.
Спрял колата край пътя и помолил съпругата си да му положи ръце. Според Алън в мига, в който Лекси казала: „Излез от него, заповядвам ти да си ВЪРВИШ!” нечистият дух го напуснал и двамата се зарадвали заедно, а той действително усетил физическо освобождение и лекота да заменят тежестта, която чувствал преди. Тогава изведнъж му се приспало и преди Лекси да може да отбие от пътя, той вече спял. Така и не си спомнял как се прибрали у дома и как е стигнал до леглото си. Той спал като бебе в продължение на три дена, а когато се събудил, бил напълно възстановен.
ТИ НЕ УСПЯ ДА ПЛАТИШ ЦЕНАТА
През есента на 1949 г. Алън започнал да чува истории за чудотворни изцелителни събрания, които се случвали на различни места. Евангелизаторите, които ги провеждали, не били задължително изтъкнати проповедници. Всъщност имало много други проповедници, по-сладкодумни в своите послания от тях, но когато тези изцеляващи евангелизатори се молели за болните, чудесата се случвали толкова бързо, че никой не можел да ги преброи. Алън и съпругата му отказвали да повярват и на половината от историите, които се разказвали, но тяхното любопитство нараснало.
Един ден някакъв приятел подхвърлил на Алън брой от списанието „Глас на изцеление”. Ето как реагирал Алън тогава: „Докато четях, аз се смеех и подигравах, фанатици, помислих си, когато затворих списанието и го захвърлих на бюрото си.” Някои от членовете на неговата църква се връщали от тези събрания със славни свидетелства, но Алън ги изгонил, чувствайки, че са тръгнали към фанатизъм.
Лично аз не вярвам, че това е било истинското отношение на сърцето му по въпроса. Може и да е казал тези думи, но аз вярвам, че той е бил развълнуван вътре в сърцето си, защото е знаел, че вижда пред очите си изпълнението на собственото си призвание.
И все пак човек може толкова да отпадне от призванието си, че нещата, които някога е считал за скъпоценни и достижими, да му се струват далечен спомен.
Скоро след това няколко служители, приятели на Алън, го убедили да отиде до Далас и да посети съживление на Орал Робъртс. На път за там той си спомнил преживяването, което имал с Бог в своя килер преди много години. Припомнил си за тринадесетте неща, които го спирали тогава да се движи в областта на чудесата. Като напуснал духовния си кабинет и се опитал вместо това да бъде пастир, той бил обърнал гръб на видението, дадено му от Бог.
Докато приближавал към Далас, той все по-ясно осъзнавал, че там щял да стане свидетел точно на това, за което Бог го бил призовал. „Но аз така и не бях платил цената за чудотворната сила на Бог в своя живот” – разказвал той.
Алън бил завладян от събранието и силата на Бог, в която действал Робъртс, чувствайки се, сякаш живее в книгата Деяния. Той гледал как се случвали чудо след чудо, но не виждал фанатизъм, а чудотворната сила на Бог.
Докато стоял и наблюдавал молитвената линия, той отново чул гласа на Бог:
„Сине мой, преди единадесет години ти потърси лицето Ми… преди единадесет години Аз те призовах в същото служение… Но ти пропусна да платиш цената и да направиш посвещението. Затова не успя да извършиш онова, за което те бях призовал.” Сълзи се стичали по лицето на Алън. Той издигнал ръце и извикал:„Господи, ще го направя!”
ТРЪГВАМЕ, ТРЪГВАМЕ… ТРЪГНАХМЕ!
Две седмици след това той напуснал пастирското си място. Щял да го направи още следващата неделя, но неговата съпруга го помолила да изчака, за да се увери, че постъпва правилно.
Незабавно пастири от цялата страна започнали да го канят като евангелизатор, а за по-малко от месец на амвона застанал нов пастир. Алън запазил църквата в Корпус Кристи като своя база, откъдето предприемал своите пътувания.
Те пренесли всичките си вещи в една каравана и по-малко от три месеца след своя „пробив” А. А. Алън поел към съживленията.
Той започнал да преглежда списъка от тринадесет изисквания, който Господ му бил дал преди единадесет години. Не можел да повярва, че е изгубил толкова много време. Единадесет години! Като разглеждал списъка, той забелязал, че условия дванадесет и тринадесет все още не били изпълнени. Всички останали били зачеркнати. Накрая с твърдата си решителност той успял да се справи и с последните две. След това в служението му започнали да се случват забележителни чудеса.
През май 1950 Алън изпратил първия си репортаж до списанието „Глас на изцеление” с резултатите от голямата кампания в Оукланд, Калифорния. За събранията той писал:
„Мнозина казват, че това е едно от най-големите съживления в историята на Оукланд… Всяка нощ вълните на божествена слава така заливаха събранието, че мнозина свидетелстваха, че са били изцелени, докато си седели на местата.”
През 1951 Алън взел съдбоносното решение да закупи палатка и да се представи като „изцеляващ” съживител. Той чул за една палатка, която се продавала оборудвана с осветление, пейки за сядане, платформа и озвучителна система. И всичко това за $8.500!
Но имал само $1.500, затова повикал служителя и му предложил $1.500 като първоначална вноска. Собственикът му казал, че друг проповедник току-що му се бил обадил и предложил да плати веднага пълната цена, но той щял да се помоли за това и щял да му се обади на другия ден.
Когато на следващия ден му се обадил, Алън никак не бил учуден, че собственикът бил решил да му даде палатката срещу първоначалната вноска от $1.500. Останалата сума трябвало да бъде изплатена на вноски по $100, когато Алън можел да си го позволи. И така палатката вече била негова!
На 4 юли 1951 съживителната палатка на Алън била издигната за първи път в Якима, Уошингтън.
НАЙ-ПОСЛЕ РАДИО
През ноември 1953 г. мечтата на Алън най-после се сбъднала. Той започнал излъчването на прочутото предаване «Часът на съживление на Алън», препредавано от девет обикновени и две свръхмощни станции. През 1955 г. Алън вече излъчвал по седемнадесет станции в Латинска Америка и осемнадесет в Щатите. Скоро му се наложило да установи постоянен офис, за да може да се справи с прииждащите писма. Той започнал да организира годишни служби в Куба и в Мексико. Мнозина се отзовавали на призивите за спасение, отричайки се от магьосничеството и унищожавайки идолите си на платформата. Тези съживления продължили от 1955 до 59, когато Кастро завзел властта.
Алън сякаш избуявал още повече сред преследването и натиска. Описвали го като дребен „устат” човек, лицето му се кривяло в най-различни гримаси, докато гласът му ту се извисявал, ту преминавал в тих шепот. Той бил от “старата генерация” проповедници, които обичали да тропват с крак и си падали по гръмогласния смях, сълзите, виковете “Слава на Бог!”, езиците и дивото и живо танцуване. Понякога подскачал насам-натам, докато свирел на тамбура, а по време на събранията можело дa се види някой дa прави кълба по пътеката между редовете, друг да се тресе пред платформата, а трети да танцува с балетни стъпки сред тълпата.
Временните моди и приумици никога не оказвали влияние върху Алън, но той чувствал, че трябвало да проповядва по този начин. Той не подбирал само меки думи в проповедите си и сякаш винаги успявал да превърне преследването в преимущество. Казвал онова, което мислел, и точно това идвали да чуят хората.
ТЕЖКИ УДАРИ В НОКСВИЛ
През 1955 г. срещу него започнали да се повдигат обвинения, като всяко следващо било по-сериозно от предишното. Това го засегнало дълбоко.
Обвинението, че Алън пиел твърде много, винаги преследвало служението му. Дали хората вярвали на тези слухове или не зависело от това, дали слушали неговите врагове или приятелите му. Някои така и не повярвали, че той бил успял да преодолее злоупотребата с алкохола, белязала юношеството му.
Но най-големият скандал избухнал през есента на 1955 г. по време на едно съживление в Ноксвил, Тенеси. Алън бил арестуван за шофиране в нетрезво състояние, но до дело така и не се стигнало, понеже той не се явил в съда. Той изоставил гаранцията от $1.000 и напуснал щата.
Подробностите около инцидента са неясни. Но Алън твърдял, че пресата на Ноксвил била прочута с клеветите си срещу евангелизатори, и заявил, че дори му бил показан списък на проповедници, които били платили на определени вестници, за да го оклеветят. Според негов близък помощник Алън разказал на приятелите си, че е бил ударен, изпаднал в безсъзнание и отвлечен. Когато се събудил, по неговите думи, се намирал в „задимена стая и някой го наливал с алкохол”. Все пак плъзнал слух, че Алън бил потвърдил обвиненията пред известни служители в Ноксвил.
ОТТЕГЛЯНЕ? НЯМА НАЧИН!
През 1956 г., след като Ралф М. Ригс, секретарят на Генералния съвет на Асамблеите на Бога, чул за обвиненията и скандала, той изпратил на Алън писмо, в което го молел да се оттегли от публични събрания, докато нещата се изяснят. Алън преценил, че искането било неизпълнимо и почувствал, че организацията му го била изоставила, за да спаси репутацията си, точно когато най-много се нуждаел от нея. Той изпратил на Ригс огнено писмо, в което му припомнял как двамата са служили заедно „в продължение на осемнадесет години, без нито веднъж моята почтеност да бъде поставена под въпрос” и после върнал документите си на служител на Асамблеите на Бога, като заявил, че това „не е голяма загуба”. Той казал на Ригс: „…оттегляне от публично служение в този момент би съсипало служението ми, защото би изглеждало като признаване на вина.”
Обвиненията предизвикали много проблеми и в асоциацията „Глас на изцеление”. Въпреки че Лекси уверила водачите на асоциацията, че обвиненията били неверни, Гордън Линдзи чувствал, че онези, които принадлежали към групата, трябвало да имат здрава позиция относно личния морал, затова Алън напуснал и тяхното обединение.
Дъщерята на Алън чувствала, че „Глас на изцеление” в действителност била организация на евангелизатори към Асамблеите на Бога. Според нейните думи те се опитвали „твърде старателно да работят в границите на Асамблеите”. Ако били нарушени правилата в главната деноминация, служителят най-вероятно щял да си има проблеми и в мрежата на Глас на изцеление.
P. У. ШАМБАК РАЗКАЗВА
Едно от най-големите евангелизаторски служения в нашето поколение е това на Р. У Шамбак от Тайлър, Тексас. В самото начало на своето служение, той се присъединил към съживителния тим на Алън и скоро станал дясната му ръка. Като почтен човек с характер, той знаел какво означава да плащаш йената за съживление.
Наскоро с Шамбак бяхме в един и същи град, на един и същи семинар и аз споделих с него моята гледна точка относно важността на това да съхраним историята за идните поколения.
Той се съгласи да ми разкаже своята част от историята за А. А. Алън и докато си говорехме, сподели с мен някои много интересни неща. Шамбак ми разказа как се присъединил към съживителния тим на А. А. Алън вечерта преди инцидента в Ноксвил. Тогава той направи смайващо твърдение, противно на всички останали записани сведения за Алън.
Шамбак каза, че Алън не бил пиян. „Знам това – заяви той, – понеже бях с него в колата!” Той каза, че цялата история била заговор, целящ да съсипе служението на Алън. А след скандала в Ноксвил той бил свидетел на крайното преследване, което се надигнало срещу Алън. Точно тогава Шамбак се научил как се плаща цената за съживление. Независимо от обвиненията, повдигани срещу Алън, Шамбак познавал неговата почтеност, понеже бил с него през цялото време. Затова останал да помага вярно на служението на Алън. През шестте години, докато бил негов помощник, той бил до евангелизатора при всяко от пътуванията му.
“Той беше човек на Бог – спомня си Шамбак. – Бях с него през цялото време, като ръка в ръкавица. Когато пътувахме заедно, дори спяхме в една стая! Той никога не направи нещо, противно на Словото. Той беше мъж на молитва и мъж на чудеса. Такъв го познавах.”
Шамбак описва Алън още като „много открит” човек, достъпен за всички по всяко време. „В него нямаше и грам завист – смее се Шамбак. – Ако започвах да проповядвам за нещо, той се провикваше: „Давай, Шамбак, давай така!” После се облягаше назад и ме оставяше да проповядвам, където и да се намирахме.”
Шамбак шеговито сравнява облеклото на Алън и неговата натура с „кръстоска между Джеймс Кегни и Спайкс Джоунс”.
Докато двамата с Шамбак излизахме от хотела, за да продължим разговора си, забелязахме на паркинга пожарникарски камион.
„О, Робъртс, това ми напомня за една друга история.”
Шамбак разказа, че историята с огъня на върха на палатката по време на събранието в Лос Анджелис наистина се е случила! Пожарникарите сновели с камионите си нагоре-надолу по улиците, търсейки огъня, но не можели да го открият. Те били сигурни, че някъде нещо горяло, понеже виждали пушека. Накрая камионите се отправили към палатката, но когато пристигнали, не открили следи от пожар.
„Бог искаше всички да разберат, че сме в града – усмихна се той. – Затова Той постави святия Си огън на върха на онази палатка просто за да могат хората да знаят къде сме.”
А какво ще кажеш за „чудотворното масло”, което се появявало по ръцете на хората?
„И това също е вярно. Аз самият получих част от него върху собствените си ръце” – отвърна Шамбак.
На едно от събранията в Лос Анджелис „масло се появи по ръцете на всички, с изключение на Алън – отбелязва с усмивка Шамбак. – Вярвам, че Бог го допусна, само за да докаже, че е истинско, а не някакъв номер.”
Шамбак напуснал А. А. Алън, за да започне собственото си служение през 1961 г. Но го подкрепял вярно до края на живота му. Ако има някой, който да служи по начин, наподобяващ служението на А. А. Алън, то това е големият евангелизатор Р. У. Шамбак.
НАПРЕД! ЗА КРАТКО
И така, Алън върнал документите си на служител към Асамблеите на Бога, прекратил връзките си с асоциацията Глас на изцеление и станал независим евангелизатор. Мнозина казвали, че това му подхождало много, и историческите книги свидетелстват за същото.
Повечето евангелизатори работят добре като независими, стига да останат „прикрепени” към онези, които разбират техния призив и могат да ги съветват духовно. Те може да продължат да принадлежат към дадена църква, но тази местна църква трябва да им осигури свобода да изпълнят своя индивидуален призив. Понякога е толкова трудно техните методи да срещнат одобрението на дадена организация, понеже двете неща са толкова различни. Евангелизаторите-съживители са бързи, диви, драматични и притежават силата на бивол. Ако един пастир разбере призива на даден евангелизатор, двамата може да успеят да се сработят. Но ако пастирът се опитва да контролира евангелизатора да пасне на нуждите на местната църква, тогава би възникнал проблем.
През 1956 г. в повечето служения сякаш настъпила промяна. Но Алън намерил начин да продължи напред в момент, когато мнозина изоставали поради финансови причини. Той знаел как да събира пари и продължавал да стои в призванието си.
И така Алън започнал издаването на собствено списание Miracle Magazine. В него били помествани негови послания върху изцелението и освобождението, както и много свидетелства за изцеление. В края на 1956 г. списанието имало над двеста хиляди платени абонамента.
До есента Алън вече бил основал Miracle Revival Fellowship (Сдружение „Чудотворно съживление” — бел. пр.), независима организация, която ръкополагала служители и подкрепяла мисии. Той твърдо отричал всякакви обвинения, че тя била с „деноминационна ориентация”. Алън съобщил за петстотин служители при първото ръкополагане.
СЕНЗАЦИОННОСТ, СПОРОВЕ И ЧУДЕСА
След инцидента в Ноксвил Алън се превърнал в много противоречива фигура и медиите го преследвали навсякъде, надявайки се на сензация. Появявали се съобщения за диви и сензационни истории, случили се по време на съживленията на Алън, но много от тях целели единствено да опетнят служението му. Лекси разказвала, че по онова време враговете на Алън не се спирали пред нищо в желанието си да го унищожат. Изглежда, винаги когато бил атакуван и преследван, той отвръщал с някакво необикновено чудо или проявление, като стигал дори до крайности в желанието си да докаже своето призвание.
В Лос Анджелис се разказвало, че на челото на Алън се бил появил кръст, а над палатката му горял огън, както Р. У. Шамбак спомена по-рано в тази глава. Според Алън това било знак. в подкрепа на това той цитирал Езекил 9:4, където се говори, че ангел бил изпратен от небето, за да постави белег на челата на всички хора, които викат към Господ поради злото на земята. Случките със знака на челото на Алън и огъня над палатката били описани в пресата.
Фотографът на Алън Р. Е. Кемъри заснел един човек на чиито ръце се появили белези от пирони. На друго съживително събрание „чудотворно масло” започнало да тече по челата и ръцете на присъстващите. Алън отговорил на онези, които го запитали за това проявление, цитирайки Евреи 1:9, където се казва, че наградата за омразата към злото и обичта към доброто е помазанието на радост.
Той също така бил критикуван, че продавал касета, която запечатала звуците, издавани от обладана от демон жена, както и книжка, съдържаща осемнадесет рисунки на демони, направени от обладан човек.
Някои от изцеленията били сензационни. На едно от събранията в Лос Анжелис една жена, тежаща двеста и двадесет килограма, загубила деветдесет килограма още щом Алън й положил ръце. Хората свидетелствали, че видяли с очите си как тялото й се стопило.
Един пастир на Пълното Евангелие, който в продължение на почти петдесет години имал на ръцете си болест, наричана „алигаторски люспи”, бил изцелен, докато си седял на платформата зад Алън. Коричките изсъхнали, паднали и отдолу се появила нова кожа. За първи път пастирът можел да облече риза с къси ръкави.
Друг човек си карал по магистралата, слушайки по радиото „Часът на Алън”, и бил докоснат в сърцето си. Отбил колата встрани, поставил ръце на радиоприемника и се молил заедно с Алън Бог да „върне обратно всички части”. Неговия десен бял дроб, три ребра и гръдна кост били премахнати по хирургически път, а освен това бил загубил втория пръст на левия си крак поради болест. Същата вечер пръстът израснал напълно, с нокът, а неговият лекар бил изумен, когато рентгеновите снимки показали, че всичко, което някога бил премахнал, се било върнало на мястото си.
Когато през 1957 Алън пожелал да пусне реклама в Akron Journal, той получил отказ. Вместо това вестникът публикувал на първа страница „опетняващ материал” за неговото служение, който предупреждавал града за предстоящото съживление. Алън заявил, че получил абсолютно безплатно реклама на първа страница, струваща $25.000.
В средата на петдесетте той обявил тотална война на деноминационализма и „измислената от хора религия”. Въпреки че много от нещата, които казал и написал, били верни, било очевидно, че той бил подтикван от болка и объркване. Когато отново се опитал да установи контакти с Асамблеите на Бога, по неговите думи, те го пропъдили, като посъветвали всички да го отбягват. Въпреки че Генералният съвет отхвърлил това негово твърдение, те заявили, че служението му „хвърляло сянка”. С други думи, ако някой се обвържел с Алън, неговият собствен характер щял да бъде поставен под въпрос.
ЧУДЕСА ОТ ДОЛИНАТА
Въпреки споровете служението на Алън продължило да расте и той направил Международен подготвителен лагер за чудотворно съживление за служители. Там той учел служителите на принципите на просперитета, изцелението, изгонването на демони и различни други предмети.
През януари 1958 г., докато провеждал съживление във Финикс, Аризона, Бог вложил в сърцето му да построи там Библейско училище. Същата сутрин му подарили деветстотин хектара земя на няколко мили от Тумстоун, Аризона. Той нарекъл това парче земя Долината на чудесата и започнал да строи там база за служението си и за подготвителния център. Удвоил размерите на имота и в резултат на служението му там били новородени много представители на местното индианско население. Християните от областта били мощно съживени, а през 60-те години центърът вече бил част от разрасналия се град.
През 1958 за съживлението „Глас на изцеление” настъпило време на криза, но Алън продължавал с пълна сила. Същата година той обявил програмата на своето служение в Долината на чудесата с петте основни направления: съживленията в палатка, радио-програмата „Съживителният час на Алън”, задокеанските мисионерски програми, Подготвителният център в Долината на чудесата и издателският отдел. Някъде по това време Алън започнал да проповядва просперитет според Библията. Всъщност почти всичко, за което говорел, се отнасяло по някакъв начин до финансовото преуспяване.
На събранията му присъствали хора от всички социални прослойки. Той проповядвал същото послание със същия жар на всяка публика, като никога не нагласял текста така, че да пасне на положението на слушателите. На неговите събрания можело да се види всичко – от палта от норки и перли, до боси крака и работни комбинезони. Когато хората минавали през паркинга, можели да забележат както лъскави кадилаци, така и гюруци, завързани с ръждива тел.
Но през 1960 г., в разгара на расовото напрежение, Ку Клукс Клан заплашили да провалят събранията на Алън, където присъствали и бели, и черни хора. Те успели да взривят с динамит намиращ се наблизо мост, надявайки се с това да сплашат Алън и неговата група, но и хвалебствената служба, и тази посветена на водно кръщение продължили без ни най-малък признак на страх.
Също през 1960 г. Алън построил църква в Долината на чудесата, която побирала четири хиляди души. Той имал големи планове за този град и възнамерявал да строи частни домове, съоръжения за отдих и медийни центрове.
ТРАГИЧЕН КРАЙ
Нещо се случило през последните няколко години от живота и служението на Алън. Въпреки че подробностите са мъгляви, срещу него било заведено дело за укриване на данъци в размер на $300.000, а през 1967 г. Алън и неговата съпруга Лекси се разделили. Обстоятелствата около този инцидент са неясни, но приятелите на семейството твърдят, че двойката никога не стигнала до развод.
Малкото известни подробности свидетелстват, че преди да се разделят, всеки от двамата е бил изцяло отдаден да служи на Господ до своята смърт, като Лекси работела у дома като журналист, а Алън пътувал постоянно и рядко се връщал вкъщи. Някои вярвали, че ако Алън не бил умрял, малко след разделянето им двамата с Лекси щели отново да се съберат. След тяхната смърт те били погребани един до друг на територията на Долината на чудесата, споделяйки обща надгробна плоча.
През 1969 г. Алън развил болезнен артрит в коляното си. Той прекарвал много време, спомняйки си своето скромно начало. Според него през онази година списанието Miracle Magazine достигнало тираж 340 000, с писма, пристигащи от деветдесет страни.
Но скоро положението на Алън станало сериозно и той се подложил на операция на коляното. Болката била толкова голяма, че един младеж на име Дон Стюард започнал да го замества зад амвона по време на походите.
На 11 юни 1970 г. Алън пристигнал в Сан Франциско и наел стая в Джак Tap Хотел (сега името му е Cathedral Hills Quality Hotel). Той се регистрирал в 12:56 на обяд. На следващия ден имал уговорен преглед за 9:00 сутринта в Медицинския център на Калифорнийския университет в Сан Франциско, за да се реши дали е необходимо да се направи втора операция на колената му.
Някъде около 9:00 ч. същата вечер Алън се обадил на своя добър приятел Бернард Шварц. Подробности за разговора не са известни, но Шварц бил обезпокоен и тръгнал към хотела. Когато пристигнал, стаята на Алън била заключена, а той не отговарял. Шварц казал на помощник-администратора за проблема и вратата била отключена с резервен ключ.
В 9:15 ч. Алън бил намерен мъртъв от Шварц и помощник-администратора. В доклада на следователя било записано, че Алън седял в стол пред телевизора. Официалният смъртен акт бил подписан в 11:23 ч. вечерта на 11 юни 1970 г. А. А. Алън бил на петдесет и девет години.
КАКВО СЕ СЛУЧИЛО? ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА СЪДЕБНИЯ ЛЕКАР
Има някои подробности около смъртта на А. А. Алън, които са много важни. Въпреки че не било известно на широката общественост, той страдал от напреднал артрит. Всъщност документирано е, че неговият личен лекар д-р Сиймор Фарбър му бил предписал перкодан, секонал и валиум за облекчаване на болката и предизвиканото от нея безсъние.
Ето ги фактите: Заключението на съдебния лекар, случай за Аса Алонсо Алън установило съдържание на алкохол в кръвта 0.036 процента – много високо и концентрирано съдържание на алкохол в кръвоносната система. Причината за смъртта според заключението на съдебния лекар била „остро алкохолно отравяне и мастна инфилтрация на черния дроб”.
На пръв поглед изглежда сякаш Алън е умрял като хроничен алкохолик, но при по-дълбока проверка вярвам, че ще открием точно обратното. Ето какво мисля за онова, което се е случило тогава.
ПОЧАКАЙТЕ! НЕКА РАЗСЛЕДВАМЕ
На първо място, личният лекар на Алън го е познавал много добре. Въпреки че един хроничен алкохолик може да заблуди новака, той не би могъл да излъже личния си лекар, особено ако последният има възможност да го преглежда толкова често, колкото д-р Фарбър е преглеждал Алън. Д-р Фарбър не би предписал толкова силно адиктивни лекарства като перкодан, валиум и секонал на хроничен алкохолик. Това би било равносилно на смъртна присъда, тъй като комбинацията от алкохол и предписаните успокоителни наркотични вещества би довела до смърт. Когато било направено изследване на кръвта на Алън в лабораторията по токсикология, в нея нямало никакви следи от лекарствени средства, въпреки че на мястото на смъртта имало много от предписаните лекарства.
Най-близките приятели на Алън казват, че той ненавиждал, дори мразел лекарствата. Непрекъснато повтарял, че не желае да взема хапчета, преди да проповядва, понеже му пречели да мисли ясно.
Имайки предвид как е бил отгледан Алън, мисля, че става въпрос за негово лично решение. Той изпитвал жестоки болки поради артрита — всъщност, той почти не можел да се движи от болка.
Медицински работници, които се занимават с болни от артрит, казват, че за техните пациенти не е нещо необичайно да използват алкохола за лечебни цели. Мнозина прибягват към него, вместо да развият зависимост към предписаните наркотици. Не се опитвам да изработя извинение, а да представя реалността.
Трябва да се отбележи, че заключението на съдебния лекар определя причината за смъртта като „остър”, а не „хроничен” алкохолизъм. Тези два медицински термина имат две съвсем различни значения.
„Остър” означава бърз, внезапен, докато „хроничен” означава продължителен, което в случая би означавало алкохолик. Заключението на съдебния лекар твърди, че Алън е починал от внезапно алкохолно отравяне, а не от алкохолизъм.
Ето още един факт. Според аутопсионния протокол мастната тъкан, открита в черния дроб, потвърждава хипотезата за продължително алкохолно опиянение.
Трябва също така да разберем, че в медицинско отношение има разлика между хроничните и хабитуалните пияници. Хроничните алкохолици са хора, които пият от доста време, като са пияни през по-голямата част от времето, независимо дали им личи или не. Хабитуалните, наричани още социални пияници може да са започнали да се напиват само от няколко седмици.
След като обсъдих тази аутопсионна диагноза с няколко прочути лекари и специалисти от цялата страна, те ми обясниха, че в случая не става въпрос за цироза. Цироза на черния дроб може да бъде причинена от хроничен алкохолизъм и представлява некроза (смърт) на тъканта на черния дроб, която се разпространява постепенно за период от време. Ако мастната тъкан в черния дроб продължи да инфилтрира околната тъкан вследствие честата употреба на алкохол, това може да доведе до цироза.
Продължителното поглъщане на значителни количества алкохол води до натрупването на мастна тъкан в черния дроб. Ако човекът не приема алкохол в продължение на няколко дни, натрупванията се стопяват и се възстановява нормалното състояние на тъканта. Алън е имал черен дроб на човек, който в продължение на няколко седмици или месец се е напивал редовно, което означава просто, че е пиел до състояние на алкохолно опиянение.
В заключението на съдебния лекар повече внимание се обръща на възпалението на неговите стави, отколкото на съдържанието на алкохол в кръвта му. Всъщност, нищо не свидетелства, че Алън е бил алкохолик, както показвало състоянието на черния му дроб. Вместо това много по-обосновано би било да се смята, че алкохолът е бил приеман лечебно.
Ето какво още вярвам. Алън не е бил алкохолик, но смятам, че от време на време е прибягвал до алкохола като лекарствено средство срещу болката, и за да бъда честен, не мисля, че той е намирал някаква разлика между алкохола и предписаните лекарства. Той мразел болкоуспокояващите и техните продължителни странични ефекти. От друга страна, въздействието на алкохола бързо отслабва и вероятно за Алън влиянието му не е било толкова силно. Може би невинаги е избирал алкохола пред лекарствата, но от медицинското заключение става ясно, че е правел така поне от няколко седмици.
Лесно е да се разсъждава трезво при отсъствието на телесна болка, но когато човек изпитва постоянна и нетърпима болка, нещата понякога изглеждат доста по-различно.
Аз смятам, че Алън е изпитвал невероятни болки вечерта, преди да умре. Това става ясно и от факта, че бил долетял в Сан Франциско, за да се прегледа при лекар на следващия ден.
От сведенията, които съм успял да събера, правя заключението, че през онази злочеста вечер на 11 юни 1970 г. в отчаян опит да спре болката, Алън буквално се напил до смърт.
ДОЛИНАТА НА СЕНКИТЕ
Въпреки че някои подробности около служението му в края на неговия живот остават неизяснени, г-жа Хелън Макмеинс, която някога завеждала финансовия отдел, все още е запазила голямата си любов и уважение към Алън и смята, че той бил „единствен по рода си”. Според г-жа Макмеинс той е бил открит и честен за парите, влизащи в служението, и тя си спомня как той донасял тежките торби с даренията, взети специално за него и ги стоварвал на масата. „Прибери всичко това за служението, Хелън – спомня си тя думите на Алън, – всичко това принадлежи на Бог.” Макмеинс разказва, че той ден и нощ работел за хората, без да знае умора.
„Нищо не беше записано на неговото име – нито къщата, нито каквото и да било друго в Долината на чудесата – твърди г-жа Макмеинс. – Според собствените му думи, когато починел, всичкото имущество трябвало да остане на Бог.” Г-жа Макмеинс с тъга сподели, че не вярва някога да е имало друг служител като А. А. Алън. „Той не се страхуваше да се бие с дявола – заяви тя, – а когато не се страхуваш да се биеш с дявола, срещу теб започват да се надигат всякакъв вид гонения.” Г-жа Макмеинс и нейният съпруг са очарователна двойка и все още поддържат близки взаимоотношения със сина на Алън Джеймс. Според тях Джеймс Алън високо цени служението на своите родители.
Въпреки усърдието на Алън, изглежда, че харизматичното му излъчване и насоката на служението му през последните години били силно повлияни от публикациите, в които яростно изобличавал някои определени църкви, и от голямото внимание, което отделял на обреците и финансовия просперитет. Дали изключителната болка, предателствата и деноминационните заговори срещу него са били това, което го е подтикнало към подобен тип служение? Дали Бог е отклонил фокуса на Алън от чудотворното служение на божествено изцеление? Каквито и да са били причините, аз мисля, че служението на А. А. Алън е завършило твърде тъжно и доста напомня това на Джон Александър Дауи.
Точно, както се случило с града на Дауи Сион, Долината на чудесата на Алън вече няма никакво духовно предназначение.
Днес Чудотворната долина е просто деветстотин хектара земя. Наскоро научих, че някакъв фермер бил закупил имота и планирал да обработва земята. Всички сгради били взети под наем или разрушени.
Спонсорирах една група хора да отидат до Долината на чудесата, за да потърсят следи и спомени от времето на Алън. Онова, което те откриха, бе шокиращо.
Изхвърлени накуп до някаква сграда, те намерили стотици писма със свидетелства, лични тетрадки, писма, финансови дневници, служебни снимки, оригинален текст от списанието Miracle Magazine, кинолента, непроявени негативи и една безценна тетрадка със свидетелства за изцеления, придружени със снимки. Свидетелствата разказвали за стотици изцеления: глухота, алергия, мигрена, болести на белите дробове, язва, рак, артрит, заболявания на костите, слепота. Всичко това било там, а човекът, който изхвърлил тези неща на боклука, явно е направил един последен опит да унищожи всяка следа от служението на А. А. Алън.
Но Бог е имал по-различни планове.
Днес тези документи са описани и заведени в историческия музей при Библиотеката на реформаторите и съживителите в Ървайн, Калифорния. Те ще бъдат съхранени за идните поколения. Тук вие можете не само да изучавате духовната история, но и да я видите и преживеете.
ДА ПРОДЪЛЖИМ НАТАТЪК
Зная, че Алън е правил грешки. Това не ме притеснява. Но въпреки грешките той се опита да ни покаже как да плащаме цената за духовната сила. Всъщност Р. У. Шамбак се научил да плаща цената, наблюдавайки него.
Алън преодолял своето ужасяващо детство, за да преследва призива на Бог и заради това той и служението му заслужават нашата похвала, още повече, че почти успял. Но той не отишъл достатъчно далеч. Трябва да отидем още по-далеч от Алън, ако искаме да успеем.
Какво се иска? Това звучи толкова изтъркано, но ще го кажа отново: Остани в своето призвание. Не се впускай в разни начинания, за да задоволиш искането на някой друг или собствените си желания, и не се оставяй преследването и упреците да те притиснат в ъгъла.
Какво още се иска? Започни да изграждаш имунитет към нещата, които ти влияят отрицателно. Как? Пази сърцето си. Нека Бог да те води със Своето Слово, докато в теб не остане и следа от отстъпничество или себеизтъкване. Скоро след това преследването в тази област от живота няма да оказва никакво влияние върху теб. Тогава, ако усетиш друг „удар” или нещо започне да те тревожи, започни да изграждаш имунитет и в тази област. Открий стихове, говорещи за това и отговарящи на твоя призив. После ги изговаряй над сърцето си, докато изпълнят съществото ти и станат част от теб. По този начин ти развиваш своя имунитет. И когато нещо се опита да те спре, ти ще минеш през него, а Словото ще пази сърцето ти. Ти ще си заздравил духовната си сила.
Изпълвай се ежедневно със служението на Святия Дух. Позволи Му да изпълни живота с помазанието на радост и веселие. Неговата paдост е това, което ти дaвa силата да успееш.
Не се опитвай да устоиш сам, но се заобиколи с хора, които познават твоя призив и са изпълнени със силата на Словото и Духа. Ако нямаш такива приятелства в своя живот и служение, тогава помоли Бог да те дари с божествените връзки и взаимоотношения. Не става въпрос за лакеи, които те подкрепят и насърчават независимо от решенията, които вземаш, били те правилни или погрешни, но за божествени взаимоотношения с хора, които знаят от своя личен опит как да стоят здраво в Духа. Ако се пазят чисти, те ще са екипирани да те съветват за нещата в твоя живот и да ти помогнат, когато изпаднеш в някаква криза.
Не претърсвай Писанията, за да намериш стихове, с които да спориш с обвинителите си. Ако го направиш, ще имаш грубо и огорчено служение. Понякога е трудно да се въздържим, но Бог е Този, който мъздовъздава за Своите хора! Затова остави Бог да си върши работата, а ти върши своята. Изучавай Писанията на първо място за себе си. И когато Божието Слово те изцели и започнеш чрез него да изграждаш своя имунитет и да се изпълваш със Святия Дух, тогава ще можеш да се издигнеш до следващото ниво в служението си. Но ако спреш, за да сочиш с пръст другите, ще си останеш там, където си. Ако твърде дълго останеш на едно и също ниво, ще станеш муден и ще започнеш да се опитваш да служиш в други области. Или пък ще потърсиш различно „ударение” в собственото си служение. Някои са се застояли толкова време на едно и също място, че не могат да намерят пътя към своето възстановяване.
Няма нищо ново под слънцето. Онова, което се е случило на тези велики мъже и жени в миналото, може да се случи отново, затова научете се от техния живот и заздравете вътрешния си човек. За да изпълните волята на Бог, се изисква духовна сила. Решете, че вашият живот ще бъде духовно успешен на небето и на земята за слава на Бог.