3 март и протестантите: култура, политика и духовност

Д-р Теол. Доний К. Донев

„Българският превод на Библията е най- грамотната книга, що имаме на езика си” казва писателят-политик Стоян Михайловски за новия протестантски превод от 1871г. “Преводът на Библията туря край на езиковата безредица и на боричкането на разни наречия за първенство,” потвърждава и поетът Пенчо Славейков. Изследвайки културния и исторически ефект на протестантската Библия и възрожденските процеси около нейното реализиране, проф. Ив. Шишманов определя заслугите на мисионерите в България като изключителни за историята ни. И наистина, промяната от западно към източно (търновско) наречие в българския език, е не само монументална крачка напред в развитието на българската култура, но и стъпка към възстановяването на историческата, изконна идентичност на българската народност. Което протестантите осъзнават и използват в работата си за пробуждане и еманципиране на българската нация в борбата за културна, църковна и национална независимост.

Култура и образование
Новият превод на Библията е не само инициаторски катализатор на Възраждането, но нещо повече – стъпка към един нов културен възход. От края на „езиковата безредица и на боричкането на разни наречия” идва и тъй дълго чаканото възстановяване на българската грамотност от Златния век на България. След векове на насилственото потурчване и религиозното гърчеене на българското самосъзнание, тя намира своята историческа реализация в широката публицистична дейност на протестантските мисионери започнала преди 200г. с първото пътуване на мисионера Пинкертон по българските земи търсейки преводачи за новия превод, който остава в историята под многозначителното прозвище „Цариградска Библия”.

Имено тази книжовна култура ще интегрират и будителите на Нова България, които изоставяйки килийното училище на средновековието, въвеждат нова европейска форма на образование, която бързо изгражда просветната основа на българското Възраждане. Неофит Рилски – който превежда Новият завет като учител в Габрово, Найден Геров и българската колегия в Одеса – които правят пълен прегледа на неговия текст, К.Попвасилев от Пазарджик и Хр.Пулеков – които заедно с копривщенци отказват да предадат протестантските Библии на пловдивската митрополия за изгаряне. Наред с тях са основаните от протестантите мисионерски училища в Свищов, Самоков, Пловдив, Русе и София, девическите пансиони в Троян, Ловеч, Стара Загора, първия земеделски колеж в България създаден по датски модел от д-р Едуард Бел Хаскел. И разбира се, протестантският Робърт колеж, който се превръща в алма-матер за най-значимите политици на Нова България.

Политика и мисия
Целите на протестантските мисионери съвсем не са само образователни. Много преди техните български ученици да заемат място в правителството на освободена България, дейността на мисионерите декларира определена гео-политическа целенасоченост, а имено ограничаване на руската имперска политика към Балканите. Така чисто протестантската стратегия с про-европейско влияние, контрира монархическата източноправославна симбиоза на царство и църква със западния републикански модел, който дори апостолът Левски приема като „демократски”. Имено тази парадигма полага основите на социалност и общество от нов тип, които целят да променят българското самосъзнание от робство и васалство към национална идентичност и въставане срещу тирана, дори с цената на „Свобода или смърт”.

Взирайки се в последвалия век от българската история, ние не откриваме друга културна или политическа сила, която да даде такъв отпор на имперските мераци за влияние и контрол над България. В сравнение с нея, Санстефанският договор от 1878, Ньойския договор от 1919, договореността от московското посещение на Чърчил незабавно след деветосептемврийския преврат и дори падането на Берлинската стена през 1989г., са все национални примери за пораженско примирение. И този манталитет неминуемо и страшно отразява историята на България и нейните поколения, не само в една външна политика на оцеляване, но и в самите вътрешни процеси на възстановяване и редефиниране на българския Християнски дух роден през Златния век след Покръстването.

Та дори при Българския Великден от 1860г., протестантските мисионери са на практика единственият външен фактор в полза на българската кауза. Мисионерският план за автокефална и независима от държавата Българска църква следва реформаторския тезис за отхвърляне на фанариотското господство. Неприемането на този план от българска страна с всичките си претенции за църковна независимост и зрялост, днес се оправдава единствено в религиозната традиция на своята историческа и духовна яловост; в деконструирането на чудотворството и мистичността на истинската вяра и нейното маргинализиране като православие на думи, но криво правене на дела.

Духовност и давност
Ролята на протестантите в тези културни и политически процеси е немислима без основополагащите за едно модерно демократично общество протестантски пиетизъм и пуританска духовност. Образование, политика, икономически растеж и развитие на личността произлизат от онази вътрешно-човешка борба и жажда за свобода. А тя идва единствено от богоположените в създанието на човека свободна воля и лична свобода. Затова и борбата за освобождениеа е израз имено на онази част на дълбоката човещина заложена вътре в нас, която протестира и въстава в революционна борба против всеки рушителен режим на тоталитарен тиран или демагогски диктатор, който би се опитал да я покори.

Но тази свобода не съществува от само себе си. Тя идва с търсене, нужда и жажда за духовност. И то не религиозна ритуалност, а лична и дълбока духовност, която регламентира баланс между търсенето на истинското аз и причината заради която живеем. И това търсене само по себе си, предефинира ролята на църквата изцяло: от йерархия в услуга на лидера, към едно ново поколение на святост – свят Бог и свят народ.

Имено това са духовните иде, които протестантите залагат в процесите на българското Възраждане: национална идентичност чрез възстановяване на книжовност и култура, църковна и политическа независимост в една „демократска република” и духовно пробуждане, което не просто реформира, а редефинира, възражда и ултимативно възкресява търсенето на Бога от един цял Християнски народ. И тези идеи имат исторически явни последствия от славейковата мелодичност на Цариградската Библия и цифровата формула „1876 – Туркия ке падне” на евангелиста Петър Вежинов до гърма на черешовото топче на панагюрския протестант Стоил Фанджиков, та чак до призива на Бенковски пред четниците в Оборище моменти преди да обяви Априлското въстание: „Нека протестантинът да произнесе молитва!”

Затова и апостолът се обръща не само към онези с полит-църковни аспирации непременно да доминират религиозно, политически, а и културно (за духовно не може да става и дума), но и с послание към поколението на всяка църковна общност, която се стреми към святост: Народ сме и то Божий! С цена купени. Затова не ставаме за роби на човеци… (Коринтяном I, 7:23).

Хронология на протестантството до Освобождението на България:
1815 г. У. Х. Пинкертон предприема задачата да открие българи, способни да преведат Библията на говорим български език.
1823 г. Теодоси Бистрички издава нов превод на Евангелието от Матей с помощта на Британското библейско дружество.
1828 г. П. Сапунов издава новобългарско Четвероевангелие.
1840 г. В Цариград излиза от печат Новият завет в превод на Неофит Рилски.
1857 г. В Шумен е основана Методистката мисионерска станция от Албърт Лонг и Уесли Притимън.
1858 г. Чарлз Морз се установява в Одрин заедно с първия българин, приел протестантската вяра – Гавраил Илиев.
1859 г. В Шумен пристигат мисионерите Флокън и Уелнис. В Пловдив се установяват У. Мериам и Дж. Кларк. Лонг започва редовни богослужения на български език в дома си във Велико Търново. В Стара Загора започва работа Теодор Баингтън.
1860 г. В Пловдив е открито първото протестантско училище на територията на България.
1863 г. Основано е Девическото училище в Стара Загора.
1864 г. Първа евангелска църква в София започва дейност под ръководството на конгрешанския мисионер Чарлз Морз.
1865 г. Гавраил Илиев води редовни богослужения в Свищов.
1867 г. Петър Мусевич и Чарлс Морз посещават Банско.
1869 г. В Банско има щатен протестантски проповедник.
1871 г. В Цариград е отпечатан първият цялостен превод на Библията на новобългарски език. Евангелската църква в Банско е учредена със събор.
1872 г. Учредена е Евангелската църква в Меричлери.
1874 г. Учредена е Евангелската църква в Ямбол.
1876 г. Избухва Априлското въстание.
1878 г. Освобождението на България.