Тази книга е изследване на пророчествата. По-точно, тя е изследване на есхатологията – т.е. на богословската наука за последните дни.
Настоящото изследване ще разглежда пророчествата в хронологичен ред. Ще борави с последователността на събитията – така, както са ни разкрити в Свещеното писание. Ще разглежда пророчествата, които се изпълняват в сегашни дни, както и реда на събитията по времето на Голямата скръб и на Хилядолетното царство, чиято кулминация е Вечният ред.
Преди обаче да се захванем с по-голяма конкретика, е необходимо да уточним някои неща в това въведение.
А. Правила на интерпретацията
На първо място трябва да бъдат уточнени правилата на интерпретация на библейския текст – особено онези, към които се е придържал авторът при изготвянето на настоящия труд. Твърде често библейските тълкуватели следват един набор от правила при обяснение на непророческите текстове, но се оказват неспособни или нежелаещи да приложат същите правила при тълкуването на библейски пасажи с пророческо съдържание. По този начин пророчеството често попада под ударите на своите неприятели. То обаче е отнесло не един и два удара и от страна на своите приятели. Дори когато едни и същи изисквания се прилагат както към пророческите текстове, така и при останалите библейски пасажи, пак може да се наблюдават несъответствия в приложението на тези правила. Това разкрива възможност за тенденция в определени текстове да се намира прекалено духовно значение или залитане към търсене на сензационното. В този капан попадат дори и онези, които настояват за буквална интерпретация. Пророчеството по този начин страда от ударите на своите приятели, които му правят лоша услуга.
Тъй като настоящата книга е есхатологично, а не херменевтично изследване, не е възможно да следваме правилата за интерпретация, които ще намерите в учебниците по херменевтика. В този смисъл се налага изучаването ни да се ограничава единствено до правилата, които се отнасят конкретно до тълкуването на пророчества.
Четири са основните правила за интерпретация, които се явяват ключови за разбиране на пророческото слово.
Първото се нарича
Златното правило за тълкуване:
Когато основното значение на библейския текст звучи ясно и разбираемо, не се опитвайте да търсите някакво друго значение. Затова приемайте всяка дума най-напред с нейното първоначално, обикновено, обичайно и буквално значение – освен ако фактите от непосредствения контекст, изследвани в светлината на сходните пасажи и на аксиоматичните и фундаментални истини, не посочват недвусмислено нещо друго.
Простичко казано, според това правило всеки един библейски пасаж би следвало да се възприема точно както звучи, освен ако в самия текст няма други показатели, че текстът не трябва да се чете буквално. Ако това правило се прилага систематично, спокойно ще можем да избегнем огромна част от съвременните тангенти с тълкувания и т.нар. „вестникарска екзегетика“. Ще избегнем също така и други възможни грешки – като например подхода на амилениализма. Ето защо, когато основното обяснение на библейския текст е явно и недвусмислено, не се налага да търсим други нива на смисъл. Също както при всеки език буквалното, нормално тълкуване не изключва употребата на фигури на речта. Дори и те обаче имат буквални препратки. Основната мисъл тук е, че не би трябвало да подхождаме към Библията с презумпцията, че е натоварена със символи и че затова е трудно да я разбираме. Не е така. По-скоро следва да я разгръщаме с мисълта, че като книга е напълно възможно да я разбираме с буквален прочит – досущ както всяка друга книга. Освен фигури на речта Библията също така използва и символи. Те обаче обикновено се обясняват с помощта на буквални думи и изрази. Освен ако самият текст ясно не показва, че би следвало да го четем символично, ние трябва да се придържаме към буквалния прочит. Това Златно правило за тълкуване е първото от общо четири и със сигурност е най-важното. То полага основата за останалите.
Второто правило се нарича
Закон за двойната препратка.
Според него в много случаи даден библейски текст едновременно говори за две различни личности или две различни събития, разделени от продължителен времеви период. В самия текст те може да са съединени в една и съща картина, а за времето между тях може дори и да няма намек. Наличието на такъв промеждутък се установява при съпоставка с други библейски текстове – но в конкретния пасаж често това не може да се забележи. Хубав пример за този закон са някои от старозаветните пророчества по отношение на първото и второто идване на Месията. В много случаи тези различни събития се сливат в една и съща картина, без да има и помен от указание, че между тях съществува продължителен период. Един от типичните примери за Закона за двойната препратка е Захария 9:9-10. Девети стих там говори за Първото идване на Месия, докато десети стих е посветен на Второто идване. Двата са обединени в един общ образ, без да има ясно указание за наличие на времеви промеждутък между тях. Подобен пример можем да съзрем и в Исая 11:1-5. Там 1-2 стихове очевидно се отнасят за Първото идване, докато 3-5 стихове вече препращат към Второто. И отново двата пасажа са сглобени в една обща картина, но намек за изминало време помежду им не се долавя. Тъй като много пророчески текстове в Библията следват Закона за двойната препратка, това правило е особено важно да се има предвид при тълкуване.
В същото време не бива да бъркаме този закон с едно друго условие, което ще наричаме Принцип на двойното изпълнение. Авторът на настоящото изследване не приема този принцип за валиден. Според този принцип върху един текст може да има близък и далечен поглед. Тоест в известен смисъл един и същи пророчески текст може да се сбъдне два пъти. Често като пример в подкрепа на този принцип се привежда Исая 7:14. Близкият поглед върху този стих посочва, че се отнася за родено през дните на цар Ахаз дете; а далечният поглед визира предстоящото в бъдеще раждане на дете от девица, тоест към идването на Месия. Авторът на настоящия труд обаче не е съгласен с Принципа на двойното изпълнение. Подобно нещо не съществува. Всеки текст може да се отнася към едно-единствено нещо, а ако е пророчество, може да има едно-единствено изпълнение – освен ако самият текст не добавя, че са възможни и други изпълнения. Законът за двойната препратка се различава от Принципа на двойното изпълнение по това, че според първия две различни събития са събрани в един общ образ, като част от текста се отнася за едното събитие, а друга част от текста посочва към второто. Точно това виждаме в Захария 9:9-10. Девети стих говори единствено за Първото идване на Месия, докато десети стих се отнася единствено до Второто идване. Нито един от тези два стиха обаче не притежава двойно изпълнение. Няма две отделни реализации нито на девети, нито на десети стих. Исая 7:14 би следвало да се отнася или за дете, което се е родило през управлението на цар Ахаз, или за раждането на Месия. Но не може да говори и за двете. Исая 7:13-17 може да бъде обяснен много по-добре, ако се следва Законът за двойната препратка, отколкото ако се прилага Принципът на двойното изпълнение. Стихове 13-14 сочат единствено към непорочното зачатие на Месията. Те са предназначени общо за Давидовия дом и това си личи от избора на местоимения в множествено число в еврейския оригинал на двата стиха. От своя страна 15-17 стихове се отнасят за дете в дните на цар Ахаз, понеже обръщението е отправено лично към дома на Ахаз – и това си личи от промяната на местоименията към единствено число в еврейския текст. Това дете вероятно е Сеар-Ясув от трети стих. Ето как двойната препратка говори за две различни деца, разделени от дълъг период време. Ако стихът можеше да се отнася за раждане, което не е чрез девица, тогава излиза, че в Стария завет няма никакво друго реално пророчество или свидетелство за истинско непорочно зачатие.
На трето място е
Законът за повторението.
Той се основава на факта, че при някои библейски текстове дадено събитие се описва, а впоследствие в друг пасаж то се среща още веднъж с добавени подробности. Така едно и също нещо се среща в два или повече отделни текстове. Първият пасаж обикновено описва събитието според хронологичната му поява. Впоследствие обаче следва и втори текст за същото събитие в същия времеви период, където ни се предоставят допълнителни детайли за случващото се.
Пример за Закона за повторението е пророческият текст от Езекиил 38:1-39:16. Първата част от този дълъг пасаж (Езекиил 38:1-23) ни предоставя пълно описание на нашествието в Израил откъм север и последвалото унищожаване на чуждата войска. Веднага след това следва втората част от пасажа (Езекиил 39:1-16), която повтаря някои неща от 38 гл., добавяйки нови подробности за унищожаването на нашествениците. Друг пример намираме в Исая 30-31 глави. Първата от тях дава пълно описание как се разпада съюзът между Юда и Египет. От своя страна 31 глава повтаря пророчеството, но предоставя допълнителни детайли. Законът за повторението се среща също така и в непророческата литература на Стария завет. Пример за това е Битие 1:1-2:25. Най-напред в Битие 1:1-2:3 можем да намерим описание на седемте дена на Сътворението в строг хронологичен ред. Текстът завършва със Седмия ден. След това в Битие 2:4-25 според Закона за повторението погледът ни се връща обратно към шестия ден, за да ни се предостави нова информация за начина, по който са били сътворени Адам и Ева. Същият закон намира израз и в книгата Откровение на Йоан. Глави 6-16 дават описание на хронологията и последователността на събитията в Голямата скръб. Всичко това приключва с Армагедон и Второто идване. След това обаче съобразно със Закона за повторението в 17-18 глави се връщаме назад, като 17 глава предоставя детайли във връзка с първата половина от Голямата скръб, а 18 глава се фокусира върху втората половина.
На четвърто място трябва да се съобразяваме и със
Закона за контекста,
който гласи: Всеки текст, изваден от своя контекст, е претекст. Един стих може да означава само онова, което означава в собствения си контекст. Никога не трябва да го изваждаме извън него. Ако си позволим да го извадим, ние рискуваме да го натоварим със смисъл, какъвто той не е имал в собствения си контекст. Прекрасен пример за това е Захария 13:6. Този текст често се привежда като пророчество за Месия. Изваден извън своя контекст, той сякаш наистина се отнася за Исус Христос. Когато обаче се запознаем с неговия контекст (вж. Зах. 13:2-6), ще видим, че там се говори за лъжливи пророци. Шести стих не би могъл да се отнася за Исус, освен ако не заключим, че Исус също е лъжепророк. Ето в какво се състои опасността да изучаваме един стих сам по себе си, изтръгнат от неговия контекст. Една популярна поговорка гласи: „С помощта на Библията можеш да докажеш каквото си поискаш.“ Това е напълно възможно, когато нарушаваме този закон за тълкуване.
Ако следваме описаните четири правила, това ще ни помогне да изследваме Писанието като цяло и пророчествата в частност. Върху тези четири принципа се гради интерпретирането на пророческото слово, както и на цялата Библия. И макар повечето коментатори спокойно да прилагат тези правила към останалата част от Божието слово, твърде често забравят да ги използват при тълкуването на пророческата литература. Това на свой ред води до сериозни грешки. Правилата на интерпретацията трябва да се следват при разглеждането на всички библейски текстове.