1. Размерът на бюджета е най-важен:
Не преди много време един проповедник ми сподели: „Дай ми само два милиона и ще направя такава църква, че ум да ти зайде.” В миналото, такива фрази се чуваха най-вече сред малцинствените църкви, и то най-вече където водачите им не се свенят да предложат последователи си за църковно-сградов фонд или предизборна кампания – кое дойде по-напред. Но днес проповедниците с видение за милиони (и то не души, и не дори левове, а в зелено и евро, ако може и без данък) съвсем не са малко и те не се свенят да го споделят на всеослушание. Как ли се връзва един такъв мит с думите на апостола: „Аз нямам злато, нито пък сребро…”
2.Членската маса има значение:
Мегацърквите не са феномен на постмодернизма. Църквите организирани около известни личности обаче са. За разлики от страни като Бразилия, Индия и Корея, където неимоверно голям брой хора посещават дадена църква, в България големите събрания се случват по два начина: (1) известна църква с утвърдено име като своя регистрирана марка се регистрира в нов град или село или (2) известен проповедник организира своя собствена църква. И в двата случая на водителството на Светия дух се отдава второстепенно значение.
3. Титлата на лидера показва успеха на Църквата:
Този мит е колкото пагубен, толкова и разпространен. Преди 20г., в България имаше само пастИри, презвитери и малко дякона. Скоро след Промените, на мода дойдоха пастОрите, а малко по-късно епископи, пророци, апостоли и т.н.. Първо само в София, но скоро и в много други градове и села. Единствената титла, незаета до момента, е „български папа” и то само от кумова срама, че все пак сме протестанти. Но много скоро на български трябва да излезе книга за „месианския комплекс” в съвременното харизматично движение, според който отявлени лидери се самопровъзгласяват за предтеча на Месия, а дори и Месия. И то най-вече след тяхно колосално пророчество или фундаментално доктринално отклонение.
4. Това че проповедникът е известен прави Църквата успешна:
Дори напротив, проповедниците които постоянно пътуват имат малки, дори слаби и доста нестабилни църкви, които се нуждаят най-вече от духовна грижа и пастирско присъствие. Не всеки може да бъде Райхард Бонке и въпреки, че много биха се опитали, в Българският контекст известността на проповедника означава единствено, че многобройните му изяви по света и у нас ограбват времето, което е нужно да се посвети на локалната църква за да бъде тя успешна и да расте. Защото за разлика от широко размерните телевизионни екрани, които мнозина са придобили, Църквата не може де бъде управлявана с дистанционно или по интернет.