ОПАСНОСТТА ОТ АБОРТИРАНЕ НА НАШЕТО ПРОРОЧЕСКО ПЪТЕШЕСТВИЕ e РЕАЛНА. В Битие 11:31 ние четем, че Тара, бащата на Авраам, чу от Бог, че трябва да напусне Ур Халдейски, за да отиде в Ханаан – Обещаната земя; но той стигна до Харан и се засели там. Писанието казва ясно, че Тара умря на мястото, където беше избрал да се засели. Много от нас са добри в започването на пътешествието, но нямат благодатта да го завършат. Изисква се духовна енергия и упоритостта на питбул да се напусне Ур Халдейски, и да се отиде в Обещаната земя.

4 Царе 3:10, 14 “Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава! …… А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафат, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял”

Ние трябва да сме сигурни, че тези, с които сме се съюзили, не са настроени, в ума и душата си, за загуба. Ние трябва да се свържем с Божиите пророчески думи. Цар Йосафат бързо установи тяхната духовна важност, като потърси слово от Бог, за да може то да очертае неговата съдба и изход от ситуацията (4 Царе 3:12). Пророк Елисей им даде ясна стратегия за пълна победа; пълно унищожение на градовете, дърветата, водата и полетата. Тримата царе изпълниха тази стратегия и спечелиха уникална победа. Но когато царят на Моав видя, че беше притиснат от всички страни, той започна да настъпва към Юг срещу Едом, докато Израел ги преследваше в територията на Моав. Тогава царят на Моав принесе в жертва, на стените на града, най-големия си син, който трябваше да управлява на негово място. Това беше ритуал на демонично поклонение и освободи демонични сили срещу Израел, който ги беше обсадил. Тези сили на мрака, изпълнени с голям гняв, предизвикаха объркване между Израилтяните. Израилтяните се отказаха от нападението на царя на Моав и се върнаха в собствената си земя, без да доведат пророческото си пътешествие до пълната му победа. Те не знаеха какво ги беше ударило, понеже това бяха духовни сили.

Понякога, когато ние започнем пророческо пътуване със слово и насока от Бог, врагът може да ни разсее или да докара объркване. Ние не трябва да спираме да си почиваме, докато не завършим пътуването си. Духовните сили на мрака могат да поставят знаци: “НЕ МИНАВАЙ!” в живота ни и да ни пречат да се движим напред с Бог. Не абортирайте пророческото си пътуване! Стоите в пълно покорство към Словото! Стоите свързани с пророческия източник, така че прогресивните откровения да могат да съживят и обновят силата ви за пътуването!

В историята на сунамката в 4 Царе 4:8-37, ние виждаме как тя се свърза с пророческото, когато Елисей мина през нейната област. Сунамката убеди съпруга си и те заедно построиха на Елисей стая в къщата си. Когато пророческото помазание вече не просто “преминава” през нашия живот, а “остава”, ние ще видим значителни промени в живота си. Бог не само благослови сунамката и нейния съпруг, но също така благослови и следващото поколение. Тя роди син.

Когато Божието слово стане главния източник на нещата, които се случват в живота ни, тогава само Неговото слово може да ни заведе на следващото ниво. В нашето пророческо пътешествие от едно ниво към друго, врагът може да се опита да унищожи това, което е било започнато в духа. Ние трябва да се върнем до Божието първоначално слово и първоизточник, и да изкопаем отново кладенците на бащите си.

4 Царе 4:19 “И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му”

Когато врагът се опита да ограби или унищожи това, което Бог е освободил върху нас чрез словото Си, ние трябва да се върнем до Божието първоначално слово и Неговото Присъствие, и да разкопаем кладенеца на Неговото снабдяване със сила, за да можем да се издигнем над тези атаки.

Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *