При разрешаването на лидерски конфликти ние трябва първо да установим реда и последствията на Завета. Лидерите участващи в конфликта са братя и са в завет един с друг. Ние не можем да си позволим да “кипваме”, понеже това ще унищожи връзките на завета. Трябва постоянно да си напомняме, че ние трябва да спечелим брат си, дори и да изгубим спора (Матей 18:15). Би било напълно безсмислено да спечелим спора, но да изгубим брат си. Когато имаме Духа на живота, ние ще пазим заветните взаимоотношения. Целта на всички заветни взаимоотношения е да произведат Божествено потомство. Това, което е важно за заветното взаимоотношение не е зависимост, манипулация или контрол, a Божествено потомство и преуспяващо поколение.

Тъй като сме братя от един и същ Баща, ние трябва да подхождаме към нещата по по-различен начин. Заветът трябва да бъде почетен над конфликта. Понякога хората искат да спечелят спора и да докажат, че другият не е прав. Това отношение унищожава взаимоотношенията. Ние трябва да говорим истината в любов. Нашата способност да комуникираме без арогантност или гняв, ще предпази както нас, така и опонента ни. Любовта трябва винаги да бъде мотивация за говорене на истината. Някои хора говорят истината, за да осъждат. Други говорят истината, за да могат да манипулират в бъдеще. Ние като лидери трябва да бъдем научени да почитаме заветното взаимоотношение, каквото и да ни струва това.

Вторият принцип е, че всички конфликти трябва да бъдат разрешавани в правилния дух на простителност и благодат. Като старши лидери, ние знаем, че сме приели всичко от Бог и че имаме силна духовна позиция в Него, и затова можем да обичаме човека докрай, независимо от конфликта (Йоан 13:1-3), дори и неправилни духове да се проявяват чрез него.

Третият принцип в разрешаването на конфликти в лидерството е да предоставим на хората правото на избор. Хората, които са в конфликт, трябва да имат свободата да избират, така че да не се чувстват притиснати до стената. Ние не трябва да упражняваме натиск поради позицията си на власт, да даваме ултиматум на хората, или да ги заплашваме поради позицията си. Човек печели или губи в зависимост от решенията, които взема. Когато хората вземат определено решение, те ще трябва да се изправят лице в лице срещу последствията от избора си. Решенията, които вземат, ще изложат на явен показ сърцата и намеренията им. Когато блудният син помоли за наследството си, баща му го даде. Синът след това изнесе наследството извън дома и го пропиля чрез разпуснатия си живот. Конфликтите, които имаме помежду си, трябва най-вече да поставят натиск върху нас, да вземем Божествените и качествени решения.

Когато откажем правото на избор на хората, които са в конфликт с нас, ние вече освобождаваме наказание или осъждение. Всеки, който е в конфликт трябва да бъде способен да упражни волята си и да избере Божията воля за собствения си живот. Тази свобода на избор ще накара врагът да бяга от нас (Яков 4:7).

Четвъртият принцип при разрешаване на конфликти в лидерството е това, че желанието за придвижване на Царството трябва да бъде по-силно от нашите себични желания. Ние не искаме да даваме допълнителна възможност на врага да ни измами. Ханаанците и ферезейците, които също живяха там, можеха лесно да се възползват от конфликта между Авраам и Лот. Когато ние изберем да държим конфликта в пълно покорство на Божествената власт, врагът не може да го използва за своя полза. Конфликтът не може да излезе извън контрол, понеже ние пребъдваме в границите на Писанието, както и в границите на ценностите на Царството.

Всеки конфликт, който не е разрешен, има потенциала да спре устрема, на което и да е съживление. Апостол Павел помоли двете дами във Филипянската църква да се помирят и да живеят в мир една с друга (Филипяни 4:2,3).

Петият принцип при разрешаване на конфликти в лидерството е способността да отстояваме позицията си без компромис и без страх. Въпреки, че Авраам беше благосклонен към Лот, той не направи компромис със земята, която беше негово наследство. Той позволи на Лот да избере извън наследството му. Грешката, която много от нас правят, когато възникне конфликт в лидерството е, че предаваме наследството си и позволяваме на другите лидерите да правят каквото си искат. Те ще ни изгонят от нашето собствено наследство поради собствената ни готовност да правим компромис.

Ние не можем да преговаряме за нашето бъдеще, призив, съдба и наследство. Не можем да предадем Божиите цели за нашия живот, за да угодим на другите, поради конфликти, които са се случили.

Няма да има компромис с нашата съдба в това десетилетие. Няма да има преговори за нашето бъдеще. Ние можем да позволим компромиси извън главните ценности на Царството, но това, което е наша съдба, призив и наследство, ще останат непокътнати във всички наши разговори и дискусии.

Тези принципи ще ни държат в отношение на смирение, когато ние служим за разрешаване на конфликти в лидерството, преди те да излязат извън контрол и да попречат на придвижването на Божието Царство.

В това Десетилетие на Съдба опасностите на транзицията ще станат очевидни. Ние разгледахме всички главни опасности на този сезон. Бъдете нащрек и тичайте по такъв начин, че да спечелите. Удряйте по такъв начин, че да ударите врага си. Бог иска да ни даде мъдрост, така че акуратно да извършим Неговия план тук на земята и да прославим името на Господ Исус в живота си.

Бъдете благословени! Пригответе се да влезете в съдбата си!
Десетилетие на съдба
Д-р Джонатан Дейвид