МАТЕЙ 24- 25, ЛУКА 21
24 и 25 глава от Eвангелието на Матей дават доста информация относно 70-та седмица на Даниил, или с други думи периода на 7-годишната скръб, описан в Откровение 6:1-19:11. При изучаването на тези глави трябва да имаме впредвид, че темите за Новозаветната Църква, Църковната епоха и Грабването на Църквата бяха все откровения дадени на апостол Павел и преди него те не бяха известни. Така, Исус, следвайки Старозаветните пророчества, започва проповед в отговор на три въпроса, предизвикани от изявлението Му относно Храма и неговото разрушаване (Матей 24:1,2). Забележете, че в тази проповед никъде не се споменават открито християни, Църквата или Грабването. Трите основни въпроса откриваме в Матей 24:3:
- „Кажи ни, кога ще бъде това (унищожението на Ерусалим);“
- „Какъв ще бъде белегът на Твоето идване;“
- „Какъв ще бъде белегът за свършека на века (какво ще се случи при Твоето завръщане)?“
Отговорът на първия въпрос намираме в Лука 21:12-24, където Исус описва унищожението на Ерусалим. Това се случи 40 г. по-късно, в 70 г. сл.н.е., когато римските войски обкръжиха града, както Исус бе предрекъл (Лука 21:20). Отговорът на втория въпрос е в Матей 24:4-26,37-39. А на третия – в Матей 24:27-31,41-51; 25:1-46.
Исус започва да описва много знамения, които ще се явят по време на 7-годишната скръб (Матей 24:4-12; Лука 21:8-11). Всяко едно от тях, както ще видим, отговаря на точно определени събития от книгата Откровение, но знамението за края е, че благовестието ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи и тогава ще дойде краят. Когато четете книгата Откровение не можете да пропуснете факта, че най-огромната масова евангелизация в историята ще бъде по времето на този 7-годишен период. На читателя може да се стори странно, но във втората половина от 7-годишната скръб, евангелието ще бъде проповядвано дори от ангели в небето – събитие, което ще се изпълни само по това време в историята (Откровение 14:6).
Стиховете от 15 до 31, на 24 глава на Матей, поясняват втората половина на 7-годишната скръб, когато след период от 3 1/2 години антихрист нарушава своя 7-годишен завет с Израел. Това е периодът на голямата скръб или Якововото утеснение (Еремия 30:7; Откровение***). Антихрист ще влезе в юдейския Храм и ще представи себе си за Бог (Данаиил 9:27; II Солунци 2:4). След това юдеите ще побягнат към Едом и Моав (Матей 24:16; Откровение 12:6,14; Исая 16:1-5; 63:1-5; Псалом 60:6-12; 108:8-13). Бягството ще бъде изключително трудно за бременните, ако това се случи е зимно време или в събота, когато религиозните юдеи не пътуват повече от 1 1/2 км.
Веднага след този разговор Исус започва да говори с притчи. Притчата [параболе – да хвърля надолу до] е естествена земна случка, която е хвърлена надолу до духовни послания, за да обясни чрез тях небесни реалности.
Първата притча е за смоковницата (Матей 24:32-35). Когато смоковницата, символ на Израел в Стария Завет, се разлисти, тогава става ясно, че Исус е близо, при вратата! В Лука 21:29 Исус споменава смоковницата и „всичките дървета“, които се разлистват. Става въпрос за това, че повечето дървета почти не се различават през есента и зимата. Можем да ги различим, едва когато те се разлистят. В продължение на 19 века, след унищожението през 70 г.сл.н.е. Израел бе заличен като държава. Но на 15 май 1948 г. Израел се покри с листа и вече можеше да се отличи от другите нации. След II Световна война множество други нации също се покриха с листа и се отличиха като отделни нации. Краят е близо! Исус заяви със сигурност, че това поколение, еврейската раса (Матей 24:34), няма да премине докато не се сбъдне всичко това. Въпреки че Сатана се опита изтреби еврейската раса, точно преди изпълнението на тази притча, това поколение все още не преминало!
Исус продължава и казва, че никой не знае времето на Неговото завръщане. Така че, когато хората пророкуват за датата на Христовото идване, веднага можем да разпознаем, че пророчеството е лъжливо. „Исус идва“ и повече от това знае само Отец на Небесата (Матей 24:36). Колко много християни не са вникнали в думите на Исус и са опетнили Божието име като са се опитвали да предскажат Неговото завръщане!
Идването на Исус ще бъде още и както в Ноевите дни: увеличаване броя на населението (Битие 6:3); засилена демонична дейност (Битие 6:2,4); действия насочени срещу Бога (Битие 6:3); нечестие и зло (Битие 6:5); разврат и насилие (Битие 6:11,12); огромна благодат (Битие 6:8); един праведен и непорочен остатък (Битие 6:9). Тези, които влязоха в ковчега се избавиха от Божия гняв (Матей 24:38; Битие 6:14-22). Забележете, че Ной и семейството му престояха в ковчега седем дни преди да настане унищожението (Битие 7:4,10). Това е една картина на Църквата, която ще бъде избавена (грабната) от 7-годишната скръб. В Ноевите дни, тези които не влязоха в ковчега бяха унищожени от потопа на Божието осъждение (Матей 24:39). Но Исус ни казва много ясно, че при Неговото второ пришествие, накрая на 7-годишната скръб, ще има някои оцелели (Матей 24:40,41). Кои са тези, които са пометени? Нечестивите (Откровение 19:21). Кои са оцелелите? Праведните.
Един паралелен пасаж от Лука 17:26-33 добавя към описанието на събитията, преди и по време на Второто идване, свидетелството за Лот. Това ще бъде време на още по-голям разврат дори и от Содом, увеличена сексуална разюзданост и особено хомосексуализъм. Забележете отново, че този пасаж се отнася за второто идване на Христос, съпътствано от внезапно унищожение, а не за грабването.
Притчата за верния слуга и злия слуга ни разкрива, че верността в този живот води до повишение във времето, което има да дойде (Матей 24:42-51). Отричането на Второто идване на Исус води до опорочаване на доктрините и поведението (II Петрово 3:3,4).
Притчата за десетте девици разкрива доколко Израел е подготвен за Исус, когато Той се завърне отново (Матей 25:1-13).Числото 10 говори за „пълнота“ – „изпълването на времената“. Девиците са приятелки на булката. Юдейските сватби са се празнували през нощта, но тук, по една или друга причина, младоженецът се забавя и идва в полунощ.
Половината от девиците не се бяха подготвили.
Притчата за талантите говори за служенето докато царят го няма и за наградите, които се основават на вярност (Матей 25:14-30).
Последната притча за овцете и козите говори за съда на езичниците, накрая на 7-годишната скръб, които ще се явят пред Престола на Христовата слава (Откровение 20:4). Исус ясно показва, че те ще бъдат съдени според това как са се отнесли към „тези братя“, т.е. юдеите. Когато 144,000 евреи и други отидат по целия свят да проповядват евангелието, много хора ще приемат Исус и ще им сторят добро. Козите ще отхвърлят евангелието и посланиците.
Други притчи, които потвърждават горепосоченото откровение от Писанието са за плевелите и мрежата в Матей 13:24-30 и 13:47-49. И двете притчи са насочени към евангелизацията по време на 7-годишната скръб и към Второто завръщане на Исус, когато Той ще отдели житото от плевелите и добрите от лошите в мрежата.